Един въздълъг „език“ разделяше двете колони от животни, които изчакваха търпеливо нови заповеди. Макар такива да нямаше, животните не проявяваха признаци на нетърпение. Само помръдваха с уши, за да ловят звуците и размахваха опашки, прогонвайки насекомите.
Стив рече на жените:
— Идете при своите фургони и се упражнявайте с вашите впрягове. Опознайте ги и им дайте възможност да научат вашето докосване, миризма и глас. Подобно на вашите малки и мулетата се различават по нрав и поведение и ако го запомните, ще ви е по-лесно да ги управлявате. Изпратих мъжете и децата ви на друго място и никой няма да ви пречи.
Джини почувства облекчение, че водачът не погледна към нея след последните си думи. Тя се усмихна, когато чу Ели Дейвис да добавя:
— Или да подсказват?
— Или да подсказват — отвърна смеейки се Стив. — Ако наистина ви е нужна помощ, аз ще съм наблизо. Закъсате ли, викайте ме. Доста неща има покрай впрягането, за да ги научите в един урок. Искам след като свършите, да ме повикате, за да ги проверя, после ще разпрегнете и запрегнете отново. Ще се упражнявате всеки ден, докато свикнете като с домашната работа.
— Ами ако не можем да се справим сами? — попита с хленчещ глас Мати Епс.
— Ще лагеруваме тук, додето всяка една от вас се научи да го прави. Същото се отнася и за всички останали етапи на обучението.
— Някои от нас вече знаят как да го правят — сопна се Луиз Джаксън. — Ами ако другите не се научат никога? Трябва ли да се бавим заради тях? Докато седим и чакаме, запасите ни съвсем ще намалеят. Мисля, че трябва да поставите някакъв срок за задържането.
Макар и подразнен от нахалния й тон, Стив предложи вежливо тези, които са запознати с впрягането, да помагат на изоставащите.
— По този начин — обясни той, — ще помогнете и на себе си да поемете по-скоро на път.
— Ами ако и така не стане? — настояваше Луиз.
Стив едва се сдържа да не прибегне до изпитаната заплаха, че онези, които се бавят, рискуват върху им да се стовари гневът на останалите.
— Ако не можете да се справите с уроците, защото не се упражнявате достатъчно упорито или пък не ви се занимава, тогава ще трябва да останете тук. Имате около… осем дни.
— Това изглежда справедливо — приключи Луиз.
Докато жените се разпръсваха всяка в различна посока, Джини осъзна, че Луиз бе ядосала Стив Кар, макар никой да не бе обърнал внимание. Тя стоеше близо до него и забеляза как стиска челюсти и тялото му се напряга. Забеляза и вледеняващия поглед, с който проследи отдалечаващата се Луиз. Джини бе изненадана, че той бе променил решението си. Изглежда, не беше чак толкова твърдоглав.
Зарадва се, че притежава добра зрителна памет. Раздели впряговете на шест отделни купчини. После повтори на първото муле процедурата, която бе наблюдавала. Докато го правеше, говореше му с тих глас и го галеше. Молеше се да не я ухапе, или да изгуби търпение под нервните й движения. Беше чела и виждала, че някои животни могат да усетят страх и некомпетентност и да станат враждебни, непослушни и дори опасни.
„До тук добре“, окуражи се тя. След като постави и юздите, помъчи се да отведе животното при задната част на езика. Но то отказа да я последва! Тя дръпна юздите, започна да го моли и накрая дори прошепна раздразнена в ухото му: „Не се прави на магаре!“ — Мулето й отвърна с невъзмутим поглед. „Защо ме ядосваш? Не искаш ли да свършим по-бързо? Или искаш твоята господарка да се разгневи?“ — Животното отвърна глава, сякаш му беше скучно. — „Ако не се подчиниш, мързеливецо, довечера не чакай от мен вкусен овес. Моля те“ — удари го на молба тя.
— Повече би помогнало, ако го сръгате в гърдите и го ритнете по крака — ей тука — посъветва я Стив, демонстрирайки какво трябва да се направи. — Така му става ясно, че трябва да отстъпи назад.
Джини видя, че животното се подчинява и сетне, когато Стив дръпна юздите, спира.
— Откъде да знам? — попита тя. — Това го нямаше в урока.
— Пропуск, мис Ейвъри, понеже нито едно от моите мулета не се възпротиви — отбеляза той. — А сега…
Тя вдигна втория впряг и го прекъсна.
— Не ми казвай, Стив. Нека да видя дали съм запомнила. Поправи ме, ако греша.
Той забеляза, че се бе обърнала към него на малко име.
— Продължавай, Ана.
Тя игнорира изненаданата му усмивка, когато приключи успешно с впрягането. Все още мислеше как се бе промъкнал незабелязано до нея, докато се бореше с мулето. Радваше се, че поне този път лицето й не бе пламнало като домат, за да му достави удоволствие.