Стив разбираше, че се нуждае от още време, за да открие своята цел. Дългите години опит му подсказваха и откъде трябва да започне. Ала всичко се объркваше заради Ана. Не приличаше на нито една от жените, които бе срещал досега. Пробуждаше в него странни и неприлични мисли, чувства и пориви, нямащи нищо общо с конкретния случай. Той осъзна, че почти непрестанно мисли за нея. Това трябваше да бъде спряно или поставено под контрол.
Подобни състрадателни и съчувствени мисли пробуждаха в него и тези пионери. Осъзнаваше, че е заради страданията, които са понесли по време и след войната, горчивината и отчаянието, които ги владееха, откъсването от корена, потъпканата гордост и невъзможността да отвърнат със същото. Разбираше прекалено добре проблемите им… Не обичаше да се сближава кой знае колко с хората, нито пък да ги съжалява — това винаги създаваше проблеми и пречеше на работата. Не можеше да си позволи да се заслепява, да се разкрива или отново да бъде предаден.
Джини лежеше на нара във фургона на Чарлз. Не можеше да си представи какво ще й поднесат следващите няколко месеца, но скоро щеше да открие. Денят бе труден, уморителен. Чувстваше се прекалено изнервена, за да заспи. Сред лагер пълен с хора, тя беше самотна и уплашена, макар вече да имаше четири нови приятелки и множество познати. Измъчваше я мисълта за измамата, но нямаше право да разкрие истината. Вероятно щяха да я прогонят от кервана, да не говорим за грижите, които щяха да се струпат на бедния Чарлз Ейвъри.
Сърцето на Джини се обливаше в мъка по изгубената й приятелка. Имаше моменти, в които вярваше, че планът на Джоана ще успее, в други случаи се опасяваше, че ще се провали, и съжаляваше, че се е съгласила да играе ролята. Едно нещо знаеше със сигурност — нямаше да нарани Бенет Чапман нито емоционално, нито физически, ако се увери, че е невинен. Но ако е виновен… тя бе обещала! „Моля те, Джоана, моля те, Боже, помогнете ми да сторя каквото е необходимо, когато му дойде времето.“
След смъртта на Джоана Джини вече не бе сигурна, че би го понесла, ако се окажеше, че и баща й е мъртъв. Непрестанно се измъчваше от тревога по него. Но докато настъпи времето да поеме за Колорадо, трябваше да потиска тези тревоги и страхове за него и да се съсредоточава върху текущите дела.
Но загубата на Джоана бе като неизлекувана болезнена рана. Невъзвратимостта й изпълни очите й със сълзи. Джини ги остави да текат, имаше нужда да се пречисти и успокои, особено след ядовете, които й бе създал Стив Кар.
Не можеше да си обясни защо се заяжда с нея. Понякога й се струваше, че я гледа с желание и интерес, в други случаи в очите му се четеше състрадание, гняв и дори подозрителност. Да беше поне от време на време мил…
По време на вечерната си обиколка, скаутът за когото мислеше Джини, намина недалеч От фургона на Ейвъри. Изостреният му слух долови приглушеното хлипане отвътре. Зачуди се защо ли плаче Ана… може би, защото бе откъсната от доскорошната си среда? Боеше се от пътуването и очакващото я ново начало? Или за нещо или някого, когото оставяше зад себе си? Страхуваше се от провал? Или може би защото той бе наранил чувствата й днес следобед?
Двадесет и седем годишният водач — полуиндианец не знаеше откъде му бе хрумнала последната мисъл. Може би заради начина, по който го бе погледнала на реката? Чувстваше, че нарочно създава препятствия в отношенията помежду им, макар вътрешно да желаеше сближаване. Почти бе почувствал промяната в отношението й към него след първата им среща тази сутрин. Готов бе да се проклина за начина, по който се отнасяше с нея, мъчейки се да потисне влечението си. Държеше се неовладяно, почти глупаво. Беше недосегаем, неспособен на промени и нямаше защо да се бои, че тя ще му създава проблеми или причини болка, както другите, от които бе страдал в миналото. Изглеждаше заинтригувана от него само като мъж. Защо да не се възползва от това, за да се сдобие с информация?
Беше изненадан от това колко бързо тя бе научила урока си. Трябваше да й отдаде дължимото, както бе сторил с другите и да получи възможност да събере от нея още сведения. Защо не го стори? Можеше и тя да е търсеният от него обект, също както и всеки един от присъстващите — можеха да са всички, но само петима от тях бяха подразнили инстинктите му.