Стоун допи уискито. Трябваше да убеди някак си Джини, че баща й може да е престъпник. В следващия им разговор той ще бъде откровен с нея. След като Кинон е по петите му, той трябва да изведе Джини от града, за да осигури безопасността й. Още преди да се зазори, те трябва да се измъкнат от Колорадо Сити и да се доберат до колибата, която се намираше на десет мили северно от Уестън Пас. Ако Джини откаже да го изслуша и да му повярва, ще се наложи да я върже и да я завлече със себе си в онази колиба, където насаме ще се опита да я убеди да му повярва. „И Мат Марстън, дано нямаш вина! Дано не ме принудиш да загубя жената, която обичам, защото ще трябва да те арестувам и да те пратя в затвора.“
Докато се приготвяше за бягството си, Джини с тъга и болка си мислеше за жестоката си съдба. Снощи, когато двамата лежаха прегърнати, Стоун я бе накарал да повярва, че ги очаква светло и щастливо бъдеще. Не, тя не бе успяла да го промени. Разделяше ги зло чудовище и Стоун отказваше да го убие. Любовта я бе заслепила и тя не бе прозряла истинската същност на човека, когото обичаше. Той знаеше колко много се притеснява тя за баща си и въпреки това не й бе разкрил тайните, които можеха да обяснят някои неща от миналото. Неговата омраза, огорчение и желание за мъст се оказаха по-важни за него, отколкото любовта им, ако изобщо я обичаше. Докато той не си признае всичко и не се промени, за тях двамата не съществуваше никаква надежда. Ако наистина трябваше да се разделят, тя искаше това да стане, преди да излязат наяве други факти, които го злепоставяха в нейните очи. А ако тя греши, той ще трябва да я намери и да я убеди в това.
Джини остави бележка на Хати. Собственичката бе излязла с един мъж, който се опитваше да я ухажва. Джини й бе признала, че Франк й е направил предложение и че има намерение да отиде до Денвър, за да обмисли отговора си. Помоли Хати да се погрижи за вещите й, докато се върне. Вдигна косата си на кок, навлече една голямо палто, за да прикрие фигурата си. Беше хапнала студено пържено пиле и бисквити и бе сложила малко храна в една чиста кърпа, за да се подкрепи с нея на следващия ден.
Джини се огледа във всички посоки, отиде в конюшнята и оседла коня си. Завърза торбите с припасите за седлото и се качи на коня. Благодарение на екскурзиите с Франк миналата седмица, сега тя знаеше по кой път трябва да поеме. Беше петък, пет часа и в града беше шумно и пълно с хора. Спокойно можеше да мине, без да я забележи никой, особено в тия дрехи, а и беше достатъчно добре въоръжена, за да се справи, ако неочаквано изпадне в беда. Докато се стъмни, оставаха още четири-пет часа, разполагаше с достатъчно време, за да се измъкне и да се скрие в планината. Огледа се отново и като не видя никой, излезе от конюшнята и пое към целта си, която се намираше на четири дена път от града.
Най-сетне Стоун успя да се изплъзне от погледа на двамата мъже и се промъкна в хамбара на пансиона, скри се в една купа сено и реши да изчака, докато настъпи сгоден момент да се качи при Джини. Дочу някакъв шум и застана неподвижен на мястото си. Когато човекът оседла коня си и излезе навън, Стоун надзърна през една пукнатина и съзря Джини. Тя беше сама и очевидно се бе приготвила за дълъг път. Изненадан, стъписан и объркан, той не посмя да се покаже пред нея. Досети се, че Джини знае местонахождението на колибата и сигурно се е запътила натам. Но защо тръгва без него, без дори да му каже? Ако не се бе скрил тук, той щеше да разбере за бягството й много по-късно, когато тя ще е твърде далеч. Беше толкова изтънчена и невинна, когато за първи път се срещнаха, но явно оттогава бе научила много хитрини, които сега изкусно използваше. Държанието й издаваше паниката, която я бе завладяла. Стоун се питаше каква е причината за страха й. Може би Мат й е пратил съобщение да отиде при него, някъде в подножието на планината. Или пък е решила да търси баща си в колибата. Но това бе твърде безразсъдно и опасно… и подозрително, щом нищо не бе му казала нищо. Ще я проследи, за да разбере истината, но няма да й се показва, освен ако тя не попадне в беда.
„Ех, Джини, а уж твърдеше, че си ми казала всичко. Уверяваше ме, че ме обичаш и ми вярваш. Защо тогава се измъкваш така? Може би си усетила, че крия нещо от теб и това те е накарало да се усъмниш в мен. Или си избрала баща си, а не мен. Господи, Джини, скъпа моя, как бих могъл да ти помогна, да те закрилям, да спечеля сърцето ти, щом непрекъснато бягаш от мен?“