Пилешкото и бисквитите бяха свършили още в събота вечерта. Вчера тя бе рискувала да запали огън, за да стопли консервата с боб и да свари кафе, но веднага след това побърза да го загаси. Тази вечер възнамеряваше да направи същото, а утре щеше да изяде останките от хляба и сушеното говеждо. През целия път не бе усетила недостиг на вода, тъй като се движеше все покрай реки и поточета. Копнееше за една освежаваща и отпускаща баня, но не биваше да рискува, защото някой човек или звяр би могъл да я изненада гола и невъоръжена.
Щом приключи с вечерята, тя отпусна отмалялото си тяло върху одеялото. Тази нощ тя сънува Стоун.
Във вторник тя прекоси още един участък от Саут Плат Ривър, мина по една добре утъпкана индианска пътека и през една рекичка, по чийто десен бряг бяха струпани големи заоблени камъни — и трите места бяха посочени в картата на баща й и Джини се увери, че се движи в правилна посока и че колибата на Матю Марстън е някъде наблизо. Отново бе заобиколена от гора и пред погледа й изникнаха стръмните хребети на планината. На югозапад и северозапад се издигаха внушително два от най-високите върхове — Уестън Пас и Маунт Линкълн, които предвещаваха края на пътуването й, защото някъде между тях се намираше колибата на баща й.
Малко след пладне Джини забеляза малка дървена къщичка, кацнала на един стръмен склон. Беше разположена върху голяма издатина, подобна на тераса, под която бълбукаше бистро поточе. Джини се чудеше как баща й и Клей са построили колибата върху такъв неравен и опасен терен. Знаеше как да свали стълбата, която сега бе вдигната, за да не би крадци и разбойници да влязат в колибата. Джини се поогледа наоколо, но не забеляза никакви признаци на живот.
Приближи до потока и слезе от коня.
— Татко! Мат Марстън! Татко, аз съм, Джини — викаше тя. — Има ли някой вътре?
Отговор не идваше. Джини се разтревожи. Чудеше се дали баща й не е при находището, но пък наоколо не се виждаше нито кон, нито муле, нито пък някакви следи от човек или животно. До ушите й долитаха единствено ромоленето на потока и песента на птиците. Тя преведе коня си през студената вода, пусна юздите и разтовари багажа. Опасяваше се, че ако някой подплаши животното, то ще хукне и ще я изостави.
Застана под стълбата и вдигна поглед нагоре. Това своеобразно приспособление за качване й се струваше твърде неустойчиво и прекалено старо. Чудеше се дали все пак не беше опасно да се катери по него. Но ако Мат й е оставил някакво съобщение…
— Знаеш ли как да свалиш стълбата, за да влезеш вътре?
Джини се сепна, обърна се и с широко отворени очи и зяпнала уста, плъзна ръка по хълбока си и сграбчи пистолета.
— Стоун! Ти как…
Беше толкова красив и тя толкова щастлива от срещата им, че почти се хвърли в прегръдките му. Но бързият му отговор я върна към действителността.
— Откакто избяга от мен, аз съм все по петите ти. Доста умело се справи — никой не те забеляза и ти успя да пристигнеш благополучно. Ти си по-смела и по-умна, отколкото те мислех. Пазих те ден и нощ, докато се добереш до това място.
— Пазил ли си ме, или си искал да те доведа при баща ми, за да го убиеш?
— Е, значи страховете и подозренията ми се оправдаха. Явно си узнала истината.
Неясният му отговор измъчваше сърцето на Джини и тя беше благодарна, че баща й не е тук, за да се изправи срещу този така скъп за нея враг.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джини го гледаше гневно, докато се опитваше да скрие болката си.
— Грешиш, мистър Специален Агент. Не подозирах нищо за лъжите ти, нито за пъклените ти планове, но в петък Франк беше толкова ядосан, ме ми разказа всичко за теб.
Стоун се сепна.
— И какво ти каза за мен?
— Истината, мистър Измамнико Чапман.
Стоун съзнаваше, че разговорът им нямаше да бъде никак лек.
— Каква е „истината“, Джини?
— Защо не ми каза, че познаваш и Клей, и баща ми? Защо не ми каза, че си бил няколко пъти в Колорадо и че си издирвал баща ми, за да му отмъстиш заради нещо, което не е сторил? Той никога не би убил никого, особено Клейтън Касиди. — Преди Стоун да се намеси, тя продължи: — Хората на Франк може да ни нападнат и най-добре е да сме предварително подготвени. Той каза, че те следи и ти сигурно си довел хората му чак дотук. Ще ни убият и двамата само за да изкопчат някаква информация от нас. Ти отново успя да ме заблудиш. Мислех си, че сме били откровени един с друг. Казах ти всичко за себе си и вярвах, че и ти си постъпил като мен.
— Тогава защо изчезна така? Дори не ми даде възможност да ти обясня. Ти повярва на Кинон, на чуждия човек, а не на мен, не на мъжа, в когото твърдиш, че си влюбена и че му имаш доверие. А за хората на Кинон не се тревожи. Успях да им се изплъзна още в петък вечерта, когато се промъкнах в хамбара на Хати, за да те чакам да се върнеш от романтичната вечеря с шефа си.