За да спадне напрежението помежду им, Джини знаеше, че трябва да бъде откровена и по-дружелюбна.
Молеше се и Стоун да бъде такъв.
— Признавам, че беше глупаво и рисковано от моя страна да изчезна така внезапно — започна тя, — но бях прекалено обидена, разгневена и уплашена, за да разсъждавам трезво. А когато преодолях импулсивните си чувства, вече бях твърде далече, за да се връщам обратно в Колорадо. Освен това Франк е телеграфирал до Денвър, за да провери дали не е регистрирана земя на името на Марстън, Касиди и Чапман. До понеделник ще узнае отговора и ще разкрие истинската ми самоличност. И всичко това благодарение на твоето душене, дебнене и безмилостно издирване. Той смята, че ти си вероятният трети съдружник и че притежаваш част от сребърната мина. Подозира, че ти знаеш местонахождението й. А ти наистина ли знаеш къде се намира находището?
— Да, защото Клей ми е завещал своята половина. Преди да умре, той ми изпрати карта и документ, в който пише, че аз съм наследникът на неговия дял. Освен това мястото е регистрирано в Денвър.
Тя го погледна изумено.
— Ти… ти притежаваш половината от мината?
По реакцията й Стоун разбра, че тя не е знаела за завещанието на Клей.
— Аз бях най-добрият приятел на Клей, бяхме като братя. Той няма други роднини. Ти спомена, че си избягала от Колорадо, защото те е страх, че в понеделник Франк ще знае коя си и защото си смятала, че съм те измамил. Нали така?
Джини забеляза колко бързо Стоун смени темата.
— Да, така е. Освен това искам да спася баща си. Франк каза, че тримата сте служили в армията и сте били приятели. Как можеш да си помислиш, че татко ще направи такова нещо?
— Баща ти се е променил, Джини. Ти си го видяла за последен път, когато си била на тринадесет години. Оттогава той е имал какви ли не ужасни преживявания, които са оказали своето въздействие върху него. Последното писмо на Клей ме кара да подозирам Мат. — Той й разказа съдържанието на писмото. — Клей не му вярваше повече. Като изключим странните злополуки и необичайното поведение на Мат, не знам какви са другите причини за подозренията му. Знам обаче, че Мат е регистрирал земята чак след смъртта на Клей, и то на твое име. Имам чувството, че той нарочно е изчезнал, вместо да помогне да се издири убиеца на Клей. Дори не ме помоли да се намеся в разследването на това престъпление. Е, и тогава аз какво мога да си помисля, Джини? И как бих могъл да ти наговоря всички тези неща още онази вечер? Та ние едва се бяхме одобрили. Не исках да те загубя, поне не толкова бързо. Исках да сме заедно колкото се може повече, преди да призная нещо, което сигурно щеше отново да ни раздели. Имах намерение да ти разкажа всичко в петък вечерта, но ти замина и не ми даде тази възможност. — Стоун стисна ръцете й. — Нима не разбираш, че ме е страх да не те загубя заради това, което съм и това, което трябва да направя? Ако Мат е виновен, ще се наложи да го арестувам и да го пратя в затвора. Дължа това на Клей. Но, ако е невинен, ще се опитам да му помогна и да го предпазя от опасностите, обещавам. Какво още очакваш от мен? Заклех се да заловя убиеца.
Думите му я развълнуваха. Намеренията му бяха благородни, макар че бе действал твърде неразумно. Това поведение й бе напълно понятно, съдейки по собствените си безразсъдни постъпки.
— Повярвай ми, Стоун, баща ми е невинен.
— Това, че искаме да бъде така, не означава, че е истина. Това е третият баща, който застава между нас. Не исках да унищожа Чарлз Ейвъри, защото знаех, че ще нараня моята Ана. Не исках да напускам Бен, но знаех, че ако остана вкъщи, ще причиня болка на моята Джоана. А сега не искам да преследвам Мат, защото ти ще страдаш и това може да разруши нашето бъдеще. Моля те, Джини, не позволявай това да стане. Аз те обичам и имам нужда от теб. Смили се над мен, жено, защо непрекъснато ме караш да страдам?
Джини копнееше да се отпусне в прегръдките му и да го обсипе с целувки. Но трябваше още толкова много неща да му каже.
— А не си ли се замислял, че и баща ми е уплашен, объркан, наранен? Неговият съдружник и приятел е убит и някой се опитва да убие и него. Той вероятно се досеща, че дори и ти не му вярваш и го преследваш като престъпник. А щом един приятел се съмнява в невинността му, нима би могъл да си помисли, че законът ще му повярва? Той дори може да е мъртъв и да е погребан някъде.