Тя погледна мрачно Стоун. Очевидно и двамата бяха достигнали до едно и също заключение.
— Не е бил тук — продума тя, макар че едва ли имаше смисъл да го казва.
— Това не означава, че не е жив, скъпа моя. Не се отчайвай.
Тя излезе на малката тераса, която се намираше в задната част на колибата. Там бяха струпани ръждясалите инструменти — кирки, лопати и вани за промиване на златоносен пясък. Над главата й висяха куки, които служеха за окачване на мокри дрехи или сушене на месо. Опита се да си представи как изтънченият й баща е живял в мизерната колиба и е работил при такива тежки условия. Никога не е обичал живота на открито, с изключение на редките случаи, когато е ходил на лов. А ето че бе станала златотърсач. Ръцете му винаги са били бели и меки. Лицето му никога не е било загоряло или набръчкано от слънцето. Чудеше се как ли би изглеждал сега след опустошителното въздействие на суровата природа.
Матю Марстън винаги е бил един изискан и преуспяващ джентълмен от Юга. Обстановката тук й подсказваше, че той се е превърнал в човек, който познава тежкия труд и саможертвата, далеч от богатствата и удобствата на цивилизацията, човек, който просто се е борил за своето оцеляване. Съдбата в лицето на жестоката и алчна война е отнела толкова много неща от него и безвъзвратно го е променила. Преживял е безбройните загуби и трудности, оцелял е сред ужаса на затвора. Толкова много жертви и страдания. И през черните дни от живота си, той е бил сам, липсвала му е подкрепата на едно предано семейство. В писмата му тя не бе забелязала поразяващия ефект, който самотата и трудностите са оказали върху него. „О, татко, какво е направил живота от теб?“ Не можа да сдържи сълзите си и Стоун побърза да я утеши в прегръдките си. Щом възвърна самообладанието си, тя сподели с него своите нерадостни мисли и чувства.
Стоун също се бе потънал в спомени за миналото. В съзнанието му изникнаха дните и нощите, в които беше заедно с Мат и Клей.
— Тази проклета война промени много хора, любов моя. Още по-лошо е, когато си бил на страната на губещите. Тогава човешката ти гордост е засегната и ставаш или по-силен и по-издръжлив, или пък се предаваш. Но Мат беше добър и мил човек. Сигурно съм го подценил. Бях толкова разстроен, че не разсъждавах трезво. Позволих обвиненията на Клей да замъглят разума ми. Щом са изгубили доверието помежду си, сигурно нещо се е случило след последната ми среща с тях.
Джини се вцепени и пребледня. Погледна Стоун право в очите и попита:
— Ами ако Клей е все още жив? Ако именно той е регистрирал земята? Може баща ми да е написал писмото преди да го убият и след това Клей да го е изпратил. — Джини поклати глава. — Не, това е невъзможно. В писмото се съобщава за смъртта на Клей.
Стоун изтръпна.
— Сигурна ли си, че това е бил почеркът на баща ти?
Тя се замисли и сетне отвърна:
— Почти съм сигурна. Но не съм се заглеждала. Нямах причина да се съмнявам, че писмото не е от баща ми. Ако Клей го е написал, защо тогава ще ми изпрати картата? Защо ще регистрира земята на мое име?
— Ако Мат е бил в изгорялата колиба, ти ще станеш съдружник на Клей. Използвайки твоето име, той ще прикрие следите си и всички ще го помислят за мъртъв. Може да е решил да изчака момента, в който ти, разтревожена, ще дойдеш тук, за да търсиш баща си. Или пък не е искал да ти съобщава лошата новина в писмо.
— Ще трябва да изчакаме и да видим кой ще се появи, ако изобщо някой се появи.
— Права си. Няма смисъл да се отдаваме на тревожните си мисли. Искам да се разходя из гората и да проверя дали там няма нещо необичайно. Скоро ще се върна, любов моя.
Джини погледна към потъналите в зеленина дървета. Забеляза една купчина с дървени трупи. Стръмните скали се издигаха от двете страни на гората. Малко водопадче хвърляше весели пръски вода над една стръмна урва. Джини жадно поглъщаше с поглед красивия пейзаж и наум се възхити на баща си, че е избрал такова закътано място в близост до гора и вода. С необходимите запаси човек би могъл дълго време да издържи тук срещу капризите на времето или нападението на разбойниците. Стоун се приближи до нея и тя потопи пръсти в студената вода на водопада, но веднага изпищя и се дръпна.