— Когато съм близо до теб, Джини, искам единствено да те целувам, да те докосвам, да те притискам в прегръдките си. Искам да те виждам винаги усмихната, искам да чувам смеха ти, да не свалям поглед от теб, каквото и да правиш. Искам да говоря с теб и да бъда с теб. Искам да те закрилям и да те направя щастлива. Ако не внимавам, моя огнена красавице, ти ще ме изгориш.
— Нима може един огън да изгори друг огън? Аз потъвам в теб, любов моя.
— Странно е, че говоря такива неща. Аз никога не изразявам чувствата си с думи и винаги съм се опитвал да ги крия, но горещо желая ти да знаеш за тях, Джини. Ти си най-важното нещо в живота ми. Не съм подозирал, че съм способен на такива чувства, но ти ме накара да ги усетя и споделя с теб. Ти си една малка магьосница. Ти така леко влезе в моя живот и обсеби мислите и времето ми. Твоят чар завладя съзнанието ми и аз дори не можех да мисля разумно. Съжалявам, че преди съм те лъгал. Обещавам това никога да не се случи отново.
Тези признания докоснаха най-нежната струна в сърцето й. И все пак той изглеждаше смутен от това, че за първи път в живота си разкри най-съкровените си мисли и чувства. За да му помогне да преодолее този труден миг, тя се усмихна и рече:
— Не съм искала да бъда магьосница, Стоун, а само една привлекателна жена, на която ти да не можеш да устоиш.
Той я ухапа нежно по устните. Беше благодарен, че тя е усетила неловкото положение, в което бе изпаднал.
— Оттук нататък, Джини, ще внимавам с теб. Защото в противен случай ти така ще ми завъртиш главата, че няма да мога да мисля за нищо друго освен за теб.
— А защо не? — подразни го тя. — Толкова много ми липсваше, Стоун, и така копнея да ме докосваш.
Тя обгърна с ръце врата му и придърпа надолу главата му. Устните й се сляха с неговите. Моментът, за който жадуваше и се страхуваше, че никога няма да дойде, най-сетне настъпи с цялата си красота и величие.
Тя копнееше да вкуси и сподели неговата нежна и неутолима страст. Той излъчваше такава притегателна сила. Когато я целуваше, тя оставаше без дъх. Когато я докосваше, тя се разтапяше. С него тя не изпитваше никакъв свян, тя се превръщаше в едно жадно и алчно за любов същество.
Той простена от възбуда и я притисна още по-силно към себе си. Обсипа лицето й с целувки, като отново и отново й шепнеше колко много я обича. Всяка нейна фибра пулсираше от страст и трепетно очакване. С цялото си същество тя го зовеше и молеше да я обладае и да я подчини на горещото си желание.
— Подлудяваш ме, Стоун. Искам те, сега.
Стоун набързо изми сапунената пяна от телата им, вдигна я на ръце и я понесе към колибата. Сложи я на леглото и се отпусна върху нея. Така силно я желаеше, че се страхуваше да не би да влезе в нея прекалено бързо и да загуби контрол над себе си.
Джини го придърпа по-близо към тялото си.
— Повярвай ми, ще умра, ако още сега не утолиш глада ми.
Стоун се подчини на настойчивата й молба и всяка ласка възпламеняваше още по-силно огъня на страстта.
— Почакай малко, любов моя. Едва се сдържам да не потъна в теб — прошепна той с пресипнал от възбуда глас.
Джини се носеше в шеметния вихър на страстта и цялата пламнала от желание тя едва продума:
— Няма нужда да чакаме, Стоун. Аз отдавна съм готова да те приема.
Тази покана беше достатъчна за него. Над главата й се носеше музиката на любовта, която постепенно засилваше своя ритъм и сила. Сякаш някой свиреше на най-прекрасната цигулка в света. Струните на страстта даваха живот на най-сладката и вълшебна мелодия, която някога бе чувала. Вълнуващи и романтични акорди достигаха до дъното на душата й и се сливаха в съвършена хармония. И по-силно, и по-бързо — мелодията сякаш се лееше около нея, докато накрая последните акорди зазвучаха с тържествуващо кресчендо.
Всяко мускулче от тялото на Стоун пулсираше така, сякаш биеха барабаните по време на победния танц на апахите.
— Обичам те, Джини Марстън, обичам те!
Устните им се сляха в дълга целувка. Удовлетворени, останали без дъх от толкова много любов, те се сгушиха един в друг, за да споделят удоволствието и радостта. Най-после те се сляха в едно сърце, една душа, едно тяло. А пред тях се виждаше светлината на общото им бъдеще.
Стоун я притисна и я целуна толкова нежно и с такава обич, че тя почти извика от щастие. Сега той й принадлежеше по своя собствена воля и признание.
Сякаш прочел мислите й, Стоун промърмори: