— Ти си се обръснал.
Стоун се засмя и закачливо отвърна:
— Не исках да драскам красивото ти лице.
Джини го погали по брадичката и допълни:
— Или пък да криеш това красиво лице.
Ласките и целувките възпламениха страстта им и те побързаха да угасят огъня.
По-късно, изкъпани и облечени, те се целунаха за довиждане и Джини издърпа стълбата, щом Стоун скочи на земята. Забеляза, че той проверява мястото около скалите, за да се увери, че тя ще бъде в безопасност, докато него го няма.
— Не се показвай навън, докато не те извикам. Не отговаряй на никой друг. По тия места бродят отчаяни и опасни мъже. Ще измислят каква ли не хитрост, за да се качат при теб. Дори и да ти кажат, че са ранени или гладни, не излизай от колибата и не се втурвай да им помагаш. Разбра ли?
— Да, сър. Пази се и скоро се връщай.
— Добре — той се качи на коня и изчезна някъде между дърветата.
Джини затвори предната врата и се огледа. Огънят беше изгасен, за а не би димът да издаде присъствието й. И все пак, ако някой се приближи и забележи коня, веднага ще се разбере, че колибата не е празна. Поне би могла да зареди пушката и да сплаши някой крадец, ако се появи такъв.
„Ти го чу: той каза да не се появяваш навън и да не говориш с никого. Трябва да се подчиниш, жено. Жено…“ Тя реши, че това е неговият мотив за предупреждението му. Той не искаше да се разбере, че вътре има жена. Мъжете, които месеци наред са живели сами, сигурно са тъй жадни и алчни за жена, както и за злато. Тя си припомни как Брат и бандата му се бяха опитали да я прелъстят и какви планове крояха за нея. Стоун беше прав. Тя не бива да се показва, каквото и да се случи.
Следобедът вече преваляше, когато той се върна. Джини го прегърна и целуна още в мига, в който той стъпи на площадката пред вратата.
— Толкова съм щастлива, че се върна жив и здрав.
— Ако така ме посрещаш след такава кратка раздяла, ни мога да си представя какво ще стане, ако ме няма цяла седмица.
Джини го удари леко в стомаха.
— Ще те напляскам с метлата, ако ме оставиш за толкова дълго време, мистър Чапман.
Той отметна назад глава и се разсмя.
— Ох, вече ме боли. Трябва да ти призная, че веднъж в годината ще се наложи да отсъствам от ранчото. Чувала ли си някога за превозване на добитък? Пътуването трае месеци.
Беше чела за това в евтините романи.
— Да, чувала съм, но ще дойда с теб.
Той я целуна но носа.
— Не можеш да мъкнеш със себе си бебета и деца. Много е мръсно и доста опасно.
— Искаш хитро да се измъкнеш от жена си.
— Може би татко ще ме остави да се грижа за ранчото, докато съвсем остарее и се откаже от дългите и тежки пътувания.
— Това да не е поредният трик, с който искаш да ме принудиш да се предам и да ти разреша да пътуваш?
— Разбира се, че не — тържествено рече той и на лицето му грейна усмивка.
— Ще видим. Може да ти досадя и да търсиш развлечения с другите момчета.
— Откъде ти хрумна това, жено? Аз съм твоят мъж.
— В Англия повечето съпрузи си имат любовници. В Америка също.
— Но не и Стоун Чапман. Една жена напълно му е достатъчна. И това си ти, Джини.
Тя се изчерви.
— Предполагам, че си ме помислил за ревнива глупачка. Толкова много те обичам и толкова трудно те спечелих. Не искам да те загубя за нищо на света.
Той сложи ръце на страните й и я погледна а очите.
— Обещавам, че ще бъда винаги твой. Освен това никоя друга жена не би пожелала мъж като мен. Аз съм прекалено твърдоглав и безкомпромисен.
— Всяка жена ще е готова да даде цяло състояние, за да те има. Радвам се, че си бил сляп за тази истина, преди да се срещнем. Ако ме помолиш да се откажа от находището заради теб, бих го сторила.
Стоун знаеше, че тя казва истината и беше силно развълнуван.
— Не бих те молил да се отказваш от нещо, което ти се полага по право.
— Ти притежаваш половината от него.
— Молбата е била подадена след смъртта на Клей и земята е регистрирана на твое име. Клей не е тук, за да го оспори. По закон мината е твоя, ако Мат…
— Няма значение. Клей е бил съдружник на баща ми и ти е завещал своя дял. Сега двамата с баща ми сте съдружници или пък двамата с теб сме съдружници.
— Досещаш ли се какво биха направили някои жени с такова богато находище? Мисля, че дори нямаш представа от истинската му стойност.
— Франк каза, че струва милиони. Парите са хубаво нещо, Стоун, особено когато си беден. Но богатството не носи щастие. Семейството ми разполагаше с много пари и беше доста влиятелно, но това не ни попречи да изгубим всичко. Любовта и приятелството са по-важни. Бих се отказала от това находище, ако можех да върна Джоана и Клей на този свят и ако знам, че отново ще видя баща си.