— Вярвам ти, Джини. И аз бих сторил същото. В ранчото ще имаме всичко, от което се нуждаем. И ако искаме още нещо, може да си го изработим.
Лицето й грейна и тя рече:
— Бихме могли да помогнем на апахите. Бихме могли да им купим земя, на която да живеят в мир и да не се чувстват унижени. Можем да купим дрехи и храна, да построим училище. Не е нужно да ги принуждаваме да живеят като белите хора, но можем да им помогнем да се приспособят към този странен свят, който ще ги погълне.
Стоун беше трогнат от думите й.
— Възхищавам ти се, Джини. Винаги мислиш за другите! Идеята ти е блестяща.
— Значи ще я осъществим.
— Ами ако баща ти е жив? Находището ще е негово, а не твое.
— Но ти си собственик на половината от него. Забрави ли?
— Ами ако Мат не признае завещанието на Клей.
— Ако държи на дъщеря си, той не би оспорил твоя дял.
— Ти си готова да направиш това заради моя народ?
— Да, Стоун. Когато се оженя за теб, ние ще се слеем в едно. Трябва да бъда по-предана към теб, отколкото към баща си. Същото важи и за теб. В библията се казва, че един съпруг трябва да поддържа жена си, а не родителите си. Да се съюзиш с родителите си срещу своята половинка е грубо, жестоко и грешно. Надявам се, че си съгласен с мен.
— Напълно, моя красива и безценна любов.
— А сега ми кажи какво откри в гората?
— Няма никакви следи. Дори и да са открили руда, никой не може да предяви иск за земята или да започне разработването на мина.
— Намери ли втората карта, за която татко спомена в писмото си.
— Не. Нямаше дори и следи, че е била там. Сигурно е променил решението си и не е отбелязал местонахождението на сребърната жила. Ако някой се натъкне на картата, веднага ще се добере до находището. Сигурно си е мислил, че ако ти станеш собственик на мината, веднага ще наемеш опитни миньори, които ще открият среброто. Умно, нали?
— Да, а сега какво ще кажеш да се подсилим с малко храна?
Стоун се ухили.
— Точно от това имам нужда.
В четвъртък сутринта те бяха готови да тръгнат за Денвър. Спуснаха кепенците, затвориха вратите и подредиха колибата. Стоун приготви припасите и колебливо рече:
— Само седемдесет мили са дотам, но трябва да се движим бавно. Пътят минава през високите части на планината и проходите са доста опасни. Ще прекосим точно онези места, където има най-много златотърсачи, така че трябва да бъдем доста предпазливи.
— И не бива да се разсейваме — подкачи го тя.
— Точно така, но все пак скоро ще бъдем там. В Денвър сервират вкусна храна и хотелите са с меки легла. Можем да си наваксаме пропуснатото във Виксбърг. Може… — Стоун сложи ръка на устата й, преди тя да успее да продума. — Има някой навън — прошепна той, целият изопнат от напрежение.
Тя чу цвиленето на Чууни, което прозвуча като предупреждение, и то бе последвано от смразяващ вик:
— Слизайте долу, мистър Чапман, мис Марстън. Ако не се подчините, ще ви оставим да умрете от глад или живи ще ви изгорим. Ние ще останем тук, колкото е нужно. Не можете да се измъкнете. Хайде, бъдете разумни и не се опитвайте да ме измамите.
Джини се вцепени от страх.
— Бог да ни е на помощ, Стоун, та това е Франк Кинон. Толкова скоро?
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще ги заблудим и ще се промъкнем покрай тях, скъпа. Веднъж да влезем в гората и ще им избягаме. Имай ми доверие и изпълнявай нарежданията ми. — Стоун набързо й разясни дръзкия си план.
— Хайде, излизайте, вие двамата, или ще ви подпалим — викаше Кинон.
Стоун придърпа Джини в прегръдките си и залепи устните си до нейните, сякаш си вземаше сбогом. Уплашена, тя се притисна в него и пламенно го целуна, разкъсвана от противоречиви чувства. Не искаше да се откъсва от него. Не искаше да предизвиква надвисналата опасност. Не искаше да го загуби завинаги. Докато той й шепнеше любовни думи и я притискаше към себе си, тя трепереше и се молеше това да не е последната им целувка.
— Караш ме да ви нападна, Чапман — извика Франк.
Джини усещаше, че и Стоун не иска да се отдели от нея и че се страхува за живота й. Сърцето й се разтуптя, когато той я погледна нежно с топлите си тъмни очи.
— Толкова много те обичам. Трябва да оцелеем.
— Ще оцелеем, любов моя. Бъди силна и храбра. Време е да изпълним плана си.
Стоун отвори врата и се провикна:
— Почакай, Кинон, защото имам добра сделка за теб. Ако нападнеш, годеницата ти първа ще умре. — Той побутна напред Джини с престорена грубост. Държеше пистолет, насочен към главата й, а ръцете й бяха вързани отзад.