— Помогни ми, Франк — извика Джини. — Той ме отвлече в петък вечерта и ме заплаши, че ще ме убие, ако не правя, каквото ми заповяда. Не му позволявай да ме нарани.
Банкерът нареди на хората си да не мърдат, но да бъдат нащрек.
— По-добре я послушай, Кинон, иначе бъдещата ти годеница скоро ще умре.
— Не ме баламосвай, Чапман. Аз знам коя е тя.
— Аз също. Това е жената, за която смяташ да се ожениш. Ако я обичаш, би могъл да я спасиш, като се подчиниш на заповедите ми. Ще ти я предам в замяна на признанието ти, че именно ти си убиецът на Клей Касиди и Матю Марстън.
— Да не си полудял? Знам, че тази земя е регистрирана на нейно име. Тя е дъщеря на Марстън, нали? Вие двамата дойдохте в Колорадо, за да ме измамите. Изчезнахте заедно, защото знаехте, че съм по петите ви. В събота получих интересни новини от Денвър. Веднага разбрах къде да ви намеря.
— Ти си глупак, Кинон. Вирджиния Марстън Блейк е в Лондон. Тя не знае, че находището е на нейно име и аз нямам намерение да я уведомявам нито за смъртта на баща й, нито за наследството й, преди да тикна убиеца зад решетките. В петък те проследих до пощата и разбрах, че вече не може никой да те заблуди. Естествено ти се домъкна тук по-бързо, отколкото очаквах.
Стоун беше готов да стреля и да бутне любимата си вътре в колибата, ако рискованият план се провали. Зоркият му поглед веднага забеляза броя на нападателите, техните позиции и оръжие. Веднага пресметна наум как да отвърне на атаката им.
— Тъкмо щях да ти оставя бележка с предложението ми и сетне имах намерение да скрия годеницата ти в гората. Поразтършувах се из града и научих, че си решил да се ожениш за тази красавица. Всички знаят за твоите намерения и никой мъж не се е осмелил да се доближи до нея. Дори си говорил с бижутера да й направи златен венчален пръстен. Намеренията ти ми се струваха твърде сериозни. Обзалагам се, че ще направиш всичко възможно, за да я спасиш и да си я вземеш обратно. И двамата знаем, че ти си убил Мат и Клей. Хайде, признай си и тя ще живее.
Джини стисна здраво заредения пистолет зад гърба си и се провикна умолително:
— Моля те, Франк, помогни ми. Той е луд. Наистина ще го стори. Мисли си, че ти си убил онези двама мъже. Казах му, че греши, но той не ми вярва. Направи нещо, за да го убедиш, че не е прав.
— Ти ме излъга и ме измами, жено — нахвърли се срещу нея Франк. — И ти си вътре в играта, за да ме хванете в капан. Ти си дъщеря на Мат, нали?
Джини се престори на учудена, ужасена и обидена.
— Не, не съм. Кълна се. Мога да ти докажа, че съм Ана Ейвъри. Изпрати телеграма на леля ми в Савана. Не съм мис Марстън. Никога не бях чувала за Матю Марстън, нито пък за сребърното находище до деня, в който ти ми разказа за него. Няма нищо общо с този тук. Не му позволявай да ме нарани, а той ще стори, сигурна съм. Толкова ме е страх. Моля те, помогни ми.
— Не ти вярвам, жено.
Джини долови в изражението на Кинон известно колебание. Реши да се възползва и продължи:
— Ти каза, че ме обичаш и че искаш да се ожениш за мен. А сега не си мърдаш пръста да ме спасиш. Онова сребърно находище е много по-важно за теб. Мислех си да се съглася да стана твоя жена. Но ти си също толкова порочен и зъл, колкото и той — и тя погледна кръвнишки към Стоун. — Един човек на закона не постъпва така. Пусни ме, звяр такъв. — Тя умело се престори, че се освобождава от хватката му.
Стоун взе да я усмирява и я стисна още по-здраво.
— Не бързай толкова, жено. Стой мирно, иначе ще пръсна хубавата ти главичка. Затваряй си устата. Хайде, Кинон, давай да сключваме сделката, защото тая женичка започва да ме притеснява.
— Няма да стане, Чапман. Не можеш да се измъкнеш.
— Ако аз умра, и тя ще ме последва на оня свят. — Докато я галеше по зачервената буза с пистолета, Стоун продължи с предизвикателен и подигравателен тон — Жалко, че хубавата й глава ще се пръсне в онези скали там, долу. Ако я искаш жива и невредима, по-добре направи, каквото ти казвам.
Джини изпищя и взе да се дърпа, сякаш бе обхваната от паника.
— Недей! Франк, моля те, направи нещо, моля те. Хората ти са въоръжени. Накарай го да ме пусне. — Тя започна да плаче, доволна, че успя да предизвика сълзите си.
— Млъкни, жено! — заплаши я Стоун. — Какво си замучала като теле, което е изгубило майка си? Избрала си страхливец за мъж, така че бъди готова да се примириш със съдбата си. Какво избираш, Кинон, да се стреляме или да се споразумеем?
— Единственото, което мога да заменя, е твоят живот срещу нейния.
Стоун се изсмя саркастично.