— Това не е сделката, която ти предлагам. Докато тя е с мен, ти няма да ме нападнеш, защото не би рискувал някой заблуден куршум да я убие.
— Не можеш да останеш дълго там, Чапман. Запасите ти ще свършат. Бас държа, че ще издържиш само няколко седмици. А аз мога да почакам.
— Ако храната ми свърши, Кинон, ще продължа угощението си с нещо друго. Ще пробвам твоята сладурана. — Той завря главата си до нейната. — Ако не се спогодим с теб, май доста ще се позабавлявам, преди да умра.
Джини се отскубна от ръката му и отметна назад глава.
— Ах, ти животно такова! Само смей да ме докоснеш! Ще те убия!
— Трудничко ще ти бъде, мис Ейвъри. Май забравяш, че здраво съм те вързал и си изцяло в мои ръце. Може повече да ти харесам от оня сбръчкан стар банкер.
— Пусни я, Чапман, иначе ще те убия. Ще се споразумеем някак. Ще ти дам половината от сребърното находище в замяна на нейния живот. Струва милиони. Само косъм да падне от главата й и ще те накълцам на парченца. От теб ще излезе добра храна за лешоядите.
Стоун разбра, че най-сетне улучи целта. Франк се убеди, че тя не е Вирджиния Марстън.
— Нямаш право на такъв компромис, Кинон. Дъщерята на Мат е в Англия и половината от тази земя е нейна. Клей ми завеща другата половина, преди да го убиете.
— Какво? През цялото време ти си знаел къде се намира тяхната земя?
— Да, иначе как щях да дойда дотук? Очаквах да се появиш скоро. Дойде малко по-рано, отколкото предполагах. Така че или си признавай, или няма да получиш нищо.
— Ако си мислиш, че ще поема вината за престъпление, което не съм извършил, значи нещо ти мърда. Нямам намерение да отида в затвора за нещо, което не съм направил. Разбира се, че искам това находище, но не съм убил нито Мат, нито Клей. За толкова глупав ли ме смяташ, че да убия единствените хора, които знаят къде е среброто?
— Тогава кой ги уби? — изръмжа Стоун.
— Ако си разследвал както трябва, скъпи мистър Специален агент, би трябвало да знаеш, че и аз се опитвах да разбера същото. В началото си мислех, че е това е работа на някой, който незаконно си е присвоил този участък земя. Но когато мина време и никой не започна разработването на мина с такива големи размери, реших, че съм на грешен път. Сигурно бандити са ги нападнали или пък са се скарали и един друг са се застреляли.
— Стига, Кинон, не ме баламосвай. Аз вече притежавам половината от този участък. Така че предложението ти не струва. Искам да знам кой е убиецът на Клей. Ако някой от твоите хора знае нещо, остави го на мен и сделката ни ще е уредена.
— Ако нараниш Ана, няма да се измъкнеш жив. А и законът не би погледнал с добро око на един специален агент, който е отвлякъл и оскърбил една невинна дама. Ти не би посмял да я убиеш. Само ни заблуждаваш.
— Съжалявам, скъпа — прошепна Стоун, сграбчи я за косата и отметна главата й назад.
Джини изпищя от изненада и болка.
— Стига! Боли ме! Франк, направи нещо. — Тя изви раменете и главата си, за да се освободи, като се молеше на „похитителя“ си да не я измъчва повече и да я пусне. С облекчение отбеляза, че в момента на шок не бе показала оръжието, което криеше зад гърба си.
— Скъпо ще платиш за това, че й причиняваш болка. С голи ръце ще те разкъсам.
Стоун отпусна ръката си, изхили се подигравателно и по дразни Франк:
— Първо ще трябва да ме хванеш, а това няма да стане. Ще влезем вътре, докато размислиш. Имаш на разположение два часа, за да вземеш решение. Ако ги пресрочиш, аз с удоволствие ще се възползвам от услугите на твоята сладка женичка.
Стоун я бутна в колибата и затвори вратата.
— Дори с пръст да я докоснеш, с теб е свършено — предупреди го Франк.
Стоун прибра пистолета си и накара Джини да седне на пода.
— По-добре да седим тук, в случай че почнат да стрелят. Дебелите стени са доста солидни и сигурни, но куршумите спокойно могат да минат през вратата и кепенците. Нека го оставим да мисли и да се тревожи какво става с теб тук. Поне успяхме да го излъжем, че не си Вирджиния Марстън. Той ужасно много те иска, любов моя, така че едва ли ще действа прибързано. — Стоун я погледна в очите. — Съжалявам, че така силно те дръпнах за косата. — Той я погали нежно по главата. — Нямаше как да те предупредя. Ти беше достатъчно съобразителна да не показваш пистолета си. Гордея се с теб. — Той долепи устните си до нейните и страстно я целуна.
Джини откликна на целувката му и сякаш оцеляването й зависеше от любовния нектар, който отпи от устните му. Сетне се отдръпна назад и го погледна в очите.
— Ще успеем ли да се измъкнем живи? Мислиш ли, че Франк ще ни позволи да избягаме, когато го заплашиш, че ще ме използваш за прикритие?
— Надявам се, но не съм сигурен. Това сребро го подлудява. Той иска и находището и теб, любов моя. Но ако трябва да избира, не знам кое ще предпочете. Вярно, че е богат, но е много алчен.