— Какво имаш предвид? Да се предадеш в замяна на моята свобода?
— Не. Ако се престоря, че съм успяла да се отскубна от теб и хукна надолу по стълбата, ти ще можеш ли да избягаш?
— Няма да стане, жено, докато съм жив, няма да те оставя в лапите на тоя негодник.
— Но ако си свободен, тогава и двамата ще сме живи и здрави. Сетне можеш да ме спасиш от Франк. Това положение няма да трае дълго, Стоун. Трябва да измислим резервен план. Не искам да те загубя.
— Ако се наложи, ще стоим тук, докато те се уморят и отслабят бдителността си. Запасите ни ще стигнат за две седмици. Няма да предприема прибързани действия. Ще се опитам да стрелям точно.
— След като застреляш първия, ще дойдат други, Стоун. Франк няма да се откаже. Колкото и време да е нужно, ще стои тук, докато умрем от глад и той победи. Опасно е да отида при него, защото не мога дълго да го заблуждавам, особено ако се опита да ме докосне. Няма да успея да му избягам, защото той вече е изгубил доверие в мен и сигурно неговите хора ще ме охраняват. Бих се учудила, ако ни пусне само заради обещанието ти да ме освободиш някъде по пътя. Трябва да останем тук, докато ни свършат запасите. Може някой да ни се притече на помощ.
— Едва ли, любов моя. Няма кой да унищожи Кинон и бандата му. Те ще убият всеки, който се опита да ни спаси или който е видял какво става тук. Сами трябва да се борим срещу тях.
— Поне ще бъдем заедно още две седмици. А може и повече, ако не ядем много и запасите ни стигнат за по-дълго време. Имаме и вода. Не могат да се качат тук и да ни нападнат. Ако Франк се е уплашил, едва ли ще побърза да ни убие.
— Ако стоим тук повече време, Кинон едва ли ще иска да се върнеш при него и освен това съвсем ще се вбеси. А един разярен човек е твърде непредсказуем. Но ти си права, че ако отидеш при него, няма да си в безопасност. Няма да му позволя да те докосне.
— Значи сме в капан и ако се опитваме да го уморим с чакане, едва ли ще успеем да се измъкнем. Ако Франк не се хване на въдицата, ние сме обречени, любов моя.
Стоун чувстваше, че трябва да я успокои, да й вдъхне надежда, затова реши да приложи един доста опасен трик.
— Мога да скоча от скалата на гърба на Чууни и да избягам. Поне половината от тях ще тръгнат по петите ми. Кинон ще си мисли, че си вързана, а в това време аз ще се опитам да се справя с хората му. Или ще им устроя засада, или ще избягам в гората и после ще се промъкна дотук, за да унищожа останалите.
— Но това е твърде рисковано, Стоун. Може да те убият.
— Но това може да е единственият ни изход, ако той е решил да чака или ако се съмнява, че ти си Ана Ейвъри. Може би е готов да пожертва всичко в името на сребърното находище. — Той се усмихна и я погали по бузата. — Не се тревожи, скъпа, скачал съм и от по-високи и стръмни скали. Чууни само като чуе свирката ми и знае какво го очаква.
— Ще те видят Стоун, ще те обградят и ще стрелят.
Той я целуна по носа.
— Не и ако изчакам да се стъмни.
— Тази вечер ще има пълнолуние. Ще те забележат и ще хукнат след теб.
— Ще го направя толкова бързо, че докато се усетят, аз ще избягам. Ще ги изненадам. Стъпя ли веднъж на земята, ще успея да ги надхитря, както направих с бандата на Барт.
— Барт и хората му не очакваха да ги нападнеш. Франк знае, че си опитен и че си решил на всяка цена да го хванеш. Той ще внимава да не го надхитриш. Ти си сам срещу толкова много хора.
— Борил съм се и срещу повече. Трябва да съм в по-изгодна позиция. Не искам никой да се качва тук, поне докато ти си в опасност. Може би нямаме друг избор. Моля те имай ми доверие и когато му дойде времето направи, каквото ти казвам.
Джини не искаше нейният любим да залага на карта живота си, но беше наясно, че Стоун Чапман е достатъчно храбър и безстрашен, за да изпълни рискования си план.
— Вярвам ти и ще се подчиня, но ако започнат да стрелят по теб, ще те прикривам с моята пушка. Стрелям добре, защото имах добър учител. Все ми е едно, ако Франк се досети, че съм на твоя страна. Ще им отвлека вниманието, докато ти се скриеш — тя въздъхна с облекчение, щом разбра, че Стоун няма да се противопостави на решението й. За да намали напрежението, тя смени темата: — Смяташ ли, че той няма нищо общо с убийството и пожара?
— Не. Мисля, че двамата с Мат сте прави. Франк е човекът, когото търся.
Джини се усмихна и го прегърна.
— Благодаря ти, че ни вярваш.
Те се отдадоха на целувките и ласките, докато настъпи решителния момент.
Един ездач излезе от гъстата гора и се приближи до банкера. Слезе от коня, огледа бандата и попита с учтив тон: