— Не мога да разбера защо се опитва да те изкара виновен, след като си мисли, че аз съм убил Клей. Да не би да смята, че двамата с теб сме го направили? Добре, ще действаме, както ти кажеш. Но без стрелба. Не искам неговите приятели агенти да тръгнат по петите ми.
Двамата мъже минаха през сечището, което се намираше до потока.
— Чапман! Чапман, предлагам ти нова сделка — извика Франк.
— Какво е намислил? Все още не са минали два часа? — разтревожи се Джини и притисна Стоун.
— Не се безпокой, скъпа, няма да те оставя в негови ръце.
Стоун отвори скърцащата врата и извика:
— Какво искаш, Кинон? Тъкмо опознавах жена ти. Разбрах защо толкова много държиш на нея.
— Ах, ти негодник такъв. Приеми сделката ми, иначе приятелят ти е мъртъв. Появи се тъкмо навреме, за да ти помогне. Всички го мислехме за мъртъв, но той сега е тук и е мой пленник. Пусни Ана и в замяна ще освободя приятеля ти. Ще се разделим и ще забравим всичко. Искам си само Ана. Това е предложението ми.
— Приятел? — прошепна Джини. — Какъв приятел? Клей?
— Ще трябва да видя.
Джини го сграбчи за ръката, като се опитваше да го спре.
— Недей. Веднага ще те застреля. Това е номер. Сигурно е насочил пушката към вратата. Ще погледна, но аз пък не познавам Клей Касиди.
— Лъжеш, Кинон — провикна се Стоун. — Няма да се хвана на въдицата ти. Мисля, че ти не искаш годеницата си. И толкова по-зле за нея.
— Аз съм, Стоун, Мат Марстън. Току-що се върнах. Какво става тук? Какво правиш там горе? Защо си взел годеницата му за заложница?
Изумен, Стоун погледна към пребледнялата Джини.
— Татко?! Оня звяр е хванал татко? Какво ще правим?
Стоун се притесни от подозрителното завръщане на Мат точно в този момент.
— Не бива да позволим на Франк да измъчва и да убие татко. Трябва да измислим нещо.
— Минали са години и ти вероятно си се променила. Той дали ще те познае?
Джини кимна и отвърна уплашено:
— Да, аз много приличам на майка си. Ще бъде потресен, като ме види тук и като разбере, че съм в опасност. О, Боже, Стоун, сега всички сме заложници. Никога няма да се измъкнем. Франк ще ни изнуди да се откажем от тази земя и сетне ще ни убие, всичките.
— Няма да позволя това да стане, Джини. Помниш ли как изиграх и залових бандата на Барт? Нали те учих, че най-важното в такива моменти е да се подчиниш? Аз съм достатъчно опитен и умело прилагам всякакъв вид хитрости. Трябва да ми се довериш. Хрумна ми една идея. — Стоун набързо я посвети в замисъла си и се провикна: — Идвам, Кинон, но първо ще излезе тя. Така, че по-добре свалете пушките.
Джини се появи на вратата, а около устата й и носа й бе завързана голяма кърпа. Стоун се ухили.
— Надявам се не възразяваш, че се позабавлявах малко с нея, Кинон. Нейните сълзи и бръщолевенето й ми дойдоха до гуша. Мат, стари мой измамни приятелю, какво те доведе тук след толкова време? Накрая повярвах, че си мъртъв, но в крайна сметка инстинктът не ме е излъгал. Появяването ти в този миг е доста необичайно и подозрително. Тъкмо мислех да изтъргувам годеницата на Кинон срещу признанието му, че той е убил и теб, и Клей — тонът му стана предизвикателен и заплашителен. — Къде беше толкова време, нещастнико? Какво се случи в оная колиба миналата година? Двамата с Кинон ли бяхте замесени в убийството на Клей? В гората ли се кри досега, докато най-сетне Кинон се реши да изиграе последния си коз? Няма да стане, стари приятелю. Ти ще ме застреляш в гръб веднага щом се обърна.
— Грешиш, Стоун — възрази Мат, — и за мен, и за Кинон. Той не ни е нападал. Беше банда разбойници, които търсеха находището на Пийт, а попаднаха на нас. Защо ще убивам Клей? Той ни спаси оня път край Пери Форд, когато ни заловиха червенокожите. Той влезе в лагера им, за да отвлече вниманието им, докато ние избягаме. Той ми беше приятел и съдружник. Помниш ли какво си казахме в онзи кошмарен ден — никой не може да ни навреди, щом имаме приятели, които могат да ни се притекат на помощ. Аз съм тук, за да ти помогна да се измъкнеш от тази каша. Довери ми се, както се доверихме на Клей през онази нощ.
„Дано не съм сгрешил в намеренията на Мат, струва ми се, че има намерение да ми помогне и нарочно говори така двусмислено и закодирано“ — молеше се Стоун. Нямаше как да сподели мислите си с Джини, затова продължи да се преструва, че подозира Мат.
— Нима очакваш да ти повярвам? Щом не си убил Клей, защо цяла година се криеш от мен?
— Исках да ти се обадя Стоун, но не знаех какво си мислиш за мен. Страхувах се, че ще ме застреляш, преди да успея да ти обясня. Клей ми каза, че ти е писал да тръгнеш по петите ми, ако нещо се случи с него. И то наистина се случи, но аз нямам нищо общо с това. Не съм виновен, Стоун. Никога не бих посегнал на Клей, повярвай ми. Избягах, защото се страхувах, че хората ме подозират.