— Изглежда, мис Ейвъри, че вие нямате толкова много покъщнина, колкото другите, така че и моята помощ ще ви е достатъчна.
— Ранчото, което татко купи, е мебелирано и не се налага да носим много с нас. А всичко останало баща ми каза, че ще закупи оттам. Смяташе, че ще е по-удобно, ако пътуваме с малко багаж.
— Не беше необходимо да ми обяснявате, но все пак ви благодаря — отвърна той. — Четирите групи с малки деца да започват още сега. Останалите сте свободни за около два часа — докато приключим.
Жените се разделиха. Стив осъзна, че нито една не изглеждаше прекалено разтревожена от онова, което би могъл да открие във фургона й, стига, разбира се, жената да бе запозната с делата на своя съпруг. Хрумна му, че може би онова, което търси, е скрито някъде в околностите, докато тръгнат, може да е у съпруга, или дори да е при Чарлз Ейвъри.
Стив се зае с Мери и Ръби, после Браун и Кети, последваха Луиз и Мати и така приключи с майките, които имаха малки деца. Постепенно започна да осъзнава безсмислието на това, което бе предприел, и тази мисъл го разгневи. Ала стараеше се да прикрива чувствата си и да се държи естествено. Разбираше, че не е възможно да претърси целия багаж, а откраднатите скъпоценности — предимно диаманти — можеха да бъдат скрити навсякъде и у всеки.
Стив знаеше, че мисията му е опасна, защото преди него няколко агенти бяха пребити до смърт, опитвайки се да заловят престъпниците. Министерството на правосъдието знаеше коя група е въвлечена, какви са бъдещите им планове и че скъпоценните камъни ще бъдат прекарани тъкмо с този керван. Честите грабежи, чрез които престъпниците се снабдяваха със средства, за да закупят оръжие, бяха дали не една възможност да бъдат проследени. Сега всичко опираше до него, за да приключи мисията, заради която други бяха загинали. Ако при този урок не се добере до негодника, може би ще успее, когато пресичат големите реки. Няма съмнение, че уплашеният член на Червената магнолия ще извади чантата от скришното място по време на опасното пресичане, така че трябваше да си отваря очите за подобна възможност.
Ръби и Мати схващаха бързо и бяха освободени. На Мати и Луиз подготовката им отне повече време — едната непрестанно хленчеше, а другата се разпореждаше. Както и се беше надявал, мисис Браун не позволи на Кати да остане прекалено дълго при него. Когато дойде техният ред, Ели и Луси се оказаха бързи и находчиви. Само една от останалите три групи му струва повече време и енергия.
До момента Стив не бе видял нищо, което да събуди подозренията му. Нито една от жените не бе се възпротивила, докато се ровеше из багажа, уж проверявайки дали правилно е подреден. Макар внимателно да бе огледал всички фургони, не забеляза нито едно подозрително място, където можеше да има тайник. През цялото време разменяше по някоя и друга дума с жените, предимно на общи теми — за войната, за причината да се преместят, за проблемите, които са оставили зад тях. Не научи нищо необичайно. Накрая скаутът освободи групите, за да си вършат домашната работа, да починат и да се видят със семействата, а той се зае с последния урок за сутринта — с мис Ана Ейвъри.
ТРЕТА ГЛАВА
Джини седеше в задната част на фургона и четеше сборник с поеми от Джон Милтън, когато чу, че водачът дава нареждания на другите, преди да се насочи към нея. Докато се приближаваше, тя го гледаше и се питаше как ли ще се държи с нея днес. Ръкавите му бяха запретнати до лактите, разкривайки мургавите му, мускулести ръце. Черен като ебонит кичур коса се спускаше над слепоочието му и почти закриваше лявата му вежда. Беше гладко избръснат, което още повече подчертаваше отсечените линии на челюстта му. Червената риза само подсилваше общото впечатление за спретнатост и подчертаваше тена. Неизменните му оръжия — два пистолета и нож — предупреждаваха за физическа сила, която не биваше да се предизвиква. Той беше един великолепен екземпляр на мъжкия род и сърцето й заби от необуздано желание.
— Готова ли сте да започнем, мис Ейвъри? — запита я той вежливо.
Джини остави книгата и скочи до него. Нагласена в широка пола за езда, къси ботуши и риза, тя се надяваше, че е „подходящо“ облечена, за да избегне обичайните му забележки. Искаше й се всичко да започне по-добре, затова се усмихна и рече с мек глас:
— Да, сър. Всичко е разтоварено и готово за вашата инспекция — с изключение на най-тежките предмети.
Стив надникна във вътрешността на фургона.
— След като огледам струпаното отвън, ще погледна и вътре. Не е необходимо да вадите всичко. Тръгвате със съвсем лек багаж, така че няма на какво толкова да ви уча.