— Защо се върна сега? Съвпадението е доста съмнително.
Мат потърка хълбоците си и рече:
— Месеци наред прекарах във Вирджиния Сити. Двата ми крака бяха счупени, а рамото — натрошено. На два пъти щях да умра. Двама разбойници ме нападнаха и ме ограбиха, сетне ме бутнаха от една скала и ме оставиха да умра. Някакви миньори са ме намерили и закарали в града. Благодарен съм на д-р Лийч, че спаси живота ми. Той беше почти сигурен, че няма да прескоча трапа, но аз опровергах очакванията му. Минаха месеци, докато се изправя на крака. Все още ме боли и не мога дълго време да яздя и да стоя прав. Трябваше да работя доста време, за да платя на Андрю, защото съм свикнал да си плащам сметките. През цялото време бях в дома на д-р Лийч, той добре се грижеше за мен и аз му дължах тези пари. Трябваше да изкарам малко и за да си купя кон, седло и храна, за да се върна тук. Не писах на Джини да ми изпрати пари, защото не исках да я тревожа. Тук е доста диво и опасно за една фина, деликатна дама. Реших, че захвана ли се ще спечеля пари и доверие и ще докажа, че съм невинен и ще заловя убиеца.
— Да не би ти да си този убиец, или Кинон, а може би и двамата имате вина.
— Хайде, Стоун, не обръщай внимание на абсурдните обвинения на Клей. Кинон изследва резултатите от пробата. Попита дали може да инвестира в мината. Той е свестен човек и още тогава много ми допадна. Но преди да говорим с него, двамата с Клей бяхме нападнати и аз трябваше да се измъкна от Колорадо. Реших да помоля Кинон да ми стане съдружник. Ще имам нужда от добър банкер, от един уважаван и влиятелен гражданин, който може да ме защити срещу обвиненията, че съм убиец. Моля те, слез долу, за да приключим с тази неприятна история. Стига си измъчвал и плашил невинната млада дама. След като уредим нещата тук, ще заловим убийците на Клей.
Стоун се изсмя подигравателно.
— Мислиш ли, че Кинон ще ме пусне, ако му върна момичето? Изключено, Мат! И теб няма да те остави жив, дори и да му предложиш да ти стане съдружник. Той е луд по това сребро.
— Мат е прав — намеси се Франк. — Бях ядосан, защото отвлече моето момиче и се опита да ме обвиниш, че съм убиец. Бих се задоволил да бъда само инвеститор.
Стоун отново се изсмя.
— Нима? Какво стана с предишните ти закани?
— Казах ти, бях вбесен, че си отвлякъл Ана.
— Но ти дори не вярваше, че това е твоята Ана. Мислеше си, че тя е дъщерята на Марстън. Ти ще ни унищожиш и двамата. Да не би да искаш да ти повярвам, че ще ме пуснеш невредим? Да не ме смяташ толкова наивен? Ти би пожертвал и собствената си майка, за да се докопаш до сребърната жила.
— Знам, че тази жена не е Вирджиния Марстън Блейк. Дъщерята на Мат е червенокоса и със сини очи. Това беше просто малък трик, за да те накарам да я освободиш. Знам, че тя е Ана Ейвъри. Съжалявам, Ана, скъпа, че ти причиних толкова страдание, докато го убеждавах да те освободи.
Джини съвсем се обърка от лъжите, които си разменяха тримата мъже.
— Послушай го, Стоун — настояваше Мат. — Той не те лъже. Не ни е нападал. И аз не съм убивал Клей. Ако слезеш, ще обсъдим всичко това и ще се разберем. Ти си човек на закона, забрави ли? Ще отговорим на въпросите ти. Нали съзнаваш, че не бихме посмели да ти направим нещо? Нали другите агенти ще ни хванат. Ще обявим награда за този, който залови убийците на Клей. Ще наемем опитни детективи, които да ги намерят и арестуват. И аз искам да изчистя позора от името си, и Кинон иска да докаже, че е невинен. Не забравяй, че половината находище е твое. Какво ще спечелиш, ако ни убиеш? Хайде да си стиснем ръце и да се споразумеем как да разработим мината.
— Остави ме да помисля — отвърна Стоун.
— Ще ти простя и ще забравя всичко, Чапман, ако слезеш веднага, преди да е станало твърде късно. Знам, че скърбиш за приятеля си и това те кара да не разсъждаваш разумно. Но не е ли по-добре да станем приятели и съдружници, вместо да се убиваме? Доста информация си събрал за мен и би трябвало да знаеш, че държа на думата си. Нямам намерение да ти отмъстя, обещавам.
— Ти ще получиш точно, каквото искаш, Кинон — момичето и среброто. Както и аз — среброто и убийците на Клей. Същото важи и за Мат — среброто и възмездието. Мисля, че сделката е добра.
— Хайде, Стоун, слез да поговорим — увещаваше го Мат. — Направи го сега, когато все още мога да помогна и на двама ви. Ако останеш там, положението ще се влоши.
— Как ще слезем — прошепна Джини през кърпата. — Ще те застрелят веднага щом се дръпна от теб. Той е принудил татко да говори така. Не им вярвай, Стоун. Поне накарай Франк да отпрати хората си по-надалеч, но не ги изтървай от очи.