Стоун веднага прие тази великолепна идея и процеди през зъби:
— Не се тревожи, Мат ще се погрижи за Кинон.
— Какво? — възкликна тя с широко отворени от изненада и страх очи.
— Какъв е отговорът ти, Чапман? — извика Франк. — Още ли се колебаеш?
— Слизаме. Но без номера, Кинон. Ще я вържа за себе си. Ако стреляш по мен, ще нараниш и нея. Ако удържиш думата си, никой няма да пострада. — Докато Джини прикриваше Стоун, той се престори, че реже въжето около китките й, а всъщност само взе пистолета от ръката й и го мушна в колана си. Извади ножа от ботуша и отряза достатъчно дълго въже, за да върже нейната китка за своята.
— Скрий се зад едно дърво, когато ти дам знак — прошепна той.
— Но…
— Спокойно, всичко е наред.
— Слизай, преди да съм изгубил търпение, Чапман. Достатъчно си наплашил годеницата ми. Хайде, побързай.
— Първо искам твоите хора да свалят пушките и да се отдалечат, докато си поговорим — извика Стоун и посочи към гората.
— Да оставим оръжието, докато ти държиш своето? — възкликна Франк.
— Ако ме измамиш, Кинон, ще имам време да се защитя. Ти си въоръжен, ако искаш насочи пистолета си към мен. Вие сте много, аз съм сам. Така че това е единственото справедливо решение.
— Откъде да знам, че няма да ме застреляш? — попита Франк.
— Твоите момчета ще ме хванат, преди да успея да се измъкна. Вярно, че съм много добър, Кинон, но не чак толкова, че да се справя с десетина въоръжени, мъже. Ще си получиш своята Ана веднага щом се уверя, че можем да се споразумеем.
Франк се ухили.
— Дадено, Чапман. Момчета, свалете оръжието и се отдръпнете. Ще ви дам знак, ако се окажа в беда.
След като бандата се отдалечи и долу остана само Кинон, Стоун пръв заслиза по стълбата, последван от Джини. Старата стълба стенеше и протестираше, но Стоун знаеше, че ще издържи.
Щом докосна земята, той помогна на Джини да скочи от последното стъпало. Насочи незаредения си пистолет в гърба й и двамата се приближиха до Кинон и Мат. Джини се притесняваше, че баща й може да я разпознае. Чудеше се защо той спомена, че тя е с червена коса и сини очи и защо не реагира, когато Франк я нарече Вирджиния Блейк. Беше трудно да стои близо до него и да се прави, че не го познава. Той обаче не я гледаше и тя се чувстваше по-спокойна. Очевидно мислите му бяха другаде. Тя нямаше време да го огледа, да разбере дали се е променил.
— Е, хайде, говорете — подкани ги Стоун.
— Първо развържи и освободи Ана. Пусни я да се приближи към мен.
— Искаш да се откажа от прикритието си? — подразни го Стоун.
— Нямаш повече нужда от нея, съдружнико. Дадох ти думата си и ще я удържа. Въоръжен си и тя все още е в опасност. Не искам да рискувам живота й.
Стоун погледна банкера и разбра, че той лъже. Усмихна се и рече:
— Добре, съдружнико. Няма смисъл да се обиждаме повече.
Стоун освободи неспокойната Джини. „Не, искаше да изкрещи тя, не позволявай на татко да ме види. Ще се изненада и ще ме издаде.“ Тя наведе глава, когато Стоун махна кърпата от устата й и се опита да прикрие лицето си.
— Ела тук, Ана. Сега си в безопасност, любов моя.
Джини побърза да застане до Франк с гръб към баща си. Кинон се усмихна и я прегърна. Тя забеляза, че пистолетът му е насочен към гърдите на Стоун. Зарадва се, когато Франк махна противната си ръка от нея, но остана с гръб към баща си, без да се осмели да го погледне.
— Предупреждавам те, Кинон — рече Стоун, — ако използваш този пистолет, ще ти видя сметката, преди да съм си отишъл от този свят.
Джини се уплаши, когато видя как Стоун свали пистолета си, докато Франк все още бе насочил своя към гърдите му. За съжаление баща й нямаше оръжие.
— Ще трябва да поседна, Франк — рече тя. — Ужасно ме болят краката и цялата съм отмаляла. Това беше кошмарно и крайно уморително преживяване за мен. Трябва да си понесеш наказанието, звяр такъв — обърна се тя към Стоун.
— Съжалявам, мис Ейвъри, но нямах друг избор. Приемете извиненията ми.
Джини седна на земята зад гърба на Франк. Стоун й бе казал да не предприема нищо, докато не й даде знак.
— Защо мълчите? — подкани ги Стоун.
— Това, което ти казах, е истина, Стоун — обади се Мат, — нямаме нищо общо с убийството на Клей. Нека се върнем заедно в града и да се срещнем с адвокат, който да се заеме с нашия план. Ще станем съдружници в мината „Джини М.“
— Съмнявам се — рече Франк и размаха пистолета.
— Какво искаш да кажеш? — изненада се Мат и отстъпи няколко крачки назад.
— Двама съдружници ще са ми много.
— Почакай, Кинон. Без нас двамата със Стоун ти не можеш да притежаваш мината.