— Помагам им, защото единият от тях е моят баща, а другият — човекът, когото обичам и за когото ще се оженя. — Когато Франк я изгледа кръвнишки, тя добави: — Стой мирен, иначе ще пострадаш.
— Ти… ти си Вирджиния Марстън Блейк? Дъщерята на Мат? Но нали вече си женена? За Робърт Блейк. И Мат, и Стоун го потвърдиха.
— Не, никога не съм била женена, но скоро ще се омъжа за Стоун.
Франк пребледня и извика:
— Ах, ти мръснице, ти ме измами!
— Точно така, с помощта на моя любим. Стоун, ела на моето място, защото искам да поговоря с баща си. От години не сме се виждали. После ще измислим как да се измъкнем от хората на Франк.
— Не е необходимо, Джини. Моите приятели вече са ги пипнали. Двамата със Стоун се възхитихме на постъпката ти и нарочно те оставихме да довършиш разговора си с Франк. Беше много забавно. Хайде, Стоун, май, че дъщеря ми има доста неща да ми казва.
Точно в този миг, когато се разсеяха за малко, Франк нададе страшен вой като диво животно, сграбчи китката на Джини, взе пистолета, стреля и извика:
— Щом не си моя, няма да бъдеш и на никой друг!
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Куршумът профуча покрай Джини, без да я нарани. Стоун скочи върху разярения мъж и го повали на земята. Войници излязоха от прикритието си и се втурнаха към Франк.
Командващият офицер се обърна към Кинон и каза:
— Арестуван сте за убийството на Клейтън Касиди и за опит за убийство на тези трима души.
— Това е лъжа! Долна измама. Аз съм невинен.
— Всичко чухме, мистър Кинон — рече офицерът на треперещия от страх банкер. — Така че пестете силите си за процеса.
Войниците завързаха и заведоха стенещия Франк при хората му, които вече бяха заловени. Съкрушеният престъпник хвърли последен поглед към жената, която му измени, жената, която обичаше и се бе опитал да убие.
— Стоун, ти си спомняш капитан Андрю Лийч, нали? — рече Мат.
Специалният агент и униформеният офицер се здрависаха и си размениха усмивки.
— Нима мога да забравя човека, който всеки божи ден, години наред ни даваше заповеди. Как си, Анди?
— Добре съм, Стоун, малко съм уморен. Не успях да си почина в Денвър, защото Мат веднага ме докара тук да му помогна. Май, че дойдохме навреме, а?
— Така е. Да се промъкнете и да ги заловите дори без един-единствен изстрел, бива си те, Андрю — похвали го Стоун и се обърна към своята любима. — Джини, това е нашият командващ офицер. Служихме при него, когато ни освободиха от затвора. Той ни научи на много неща и благодарение на своите умения и храброст, успя да запази живота на повечето си войници. Анди, това е мис Вирджиния Ан Марстън, дъщеря на Мат и моя бъдеща съпруга.
Андрю и Джини се ръкуваха се усмихнаха.
— За мен е чест и удоволствие, сър. Благодаря ви, че ни спасихте.
— Приемете моите поздравления — отвърна Анди. — Не съм си и мислил, че такава изискана дама като вас ще се опълчи срещу този долен мошеник. Дано двамата със Стоун бъдете щастливи. Стоун, това означава ли, че ще се оттеглиш от работата си?
Стоун се питаше дали Мат не е възмутен от избора на дъщеря си.
— Да, така смятам. Това беше последната ми мисия. Ще се заема с ранчото. Баща ми има доста земя в Тексас. От години си опитва да ме примами да се прибера вкъщи.
— А може би и тя ти е въздействала? — закачи го Анди.
— Да, сигурно. Имам късмет, че я срещнах.
Мат искаше да разбере всяка една подробност около запознанството на Джини и Стоун, но реши да го направи, когато останат сами.
— Ти си станала една красива жена, Джини, също като майка си. Ако знаеш колко много ми липсваше, момичето ми.
Джини се втурна към баща си и го прегърна. Известно време останаха в нежна и утешаваща прегръдка, докато преживяваха радостта, че отново са заедно. Сърцата им преливаха от любов, почувстваха облекчение, усетиха как се отпускат. Погледнаха се в очите. И двамата бяха готови да се разплачат от вълнение и щастие.
— Изглеждаш чудесно, татко — рече тя, макар че й се виждаше отслабнал. Косата му бе побеляла и по загорялото му небръснато лице се забелязваха малки бръчки. — Толкова се тревожих за теб, когато престана да ми пишеш.
Мат я погали по косата, притисна я до себе си и каза, че й е писал през октомври и в края на февруари.
— Не съм получила нито едно от писмата, татко. Последното писмо, което получих, беше от миналия юли. Първото сигурно се е загубило, а второто вероятно е пристигнало, след като съм напуснала Лондон. От средата на миналия месец съм в Колорадо. Толкова съм щастлива, че те виждам.
Мат подръпна мустака си и рече: