— Ти доста се разприказва, Анди — подразни го Мат. — Той си е все същият мълчаливец нали, Стоун? Разбира се, и ние не му дадохме възможност да говори.
— Татко казваше, че едно момче няма да се научи на нищо, ако не си държи устата затворена. Мисля, че ми стана навик да мълча. Освен, когато издавам заповеди. Тогава мога да викам, колкото ми глас държи, но в такива моменти моите хора сякаш предпочитат да не съм си отварял устата въобще.
Всички се разсмяха на шегата на Анди.
— Радвам се, че отново се срещнахме, Анди — повтори Стоун.
— Липсваше ми, Стоун. Няма с кого да яздя — отвърна офицерът. — Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб, когато над главите ни е надвиснала опасност. Знаех, че каквото и да се случи, ти никога няма да ни изоставиш, ако попаднем в беда. Някои от момчетата, които служиха при мен, след като ти напусна, биха изоставили и родната си майка, за да спасят кожата си. Следващия месец и аз ще се оттегля от службата си. Ще си намеря и аз едно ранчо. Защо не ме запознаеш с някоя хубава жена като твоята?! Късметлия си ти.
— И то голям — обади се Стоун. — Джини е идеалната жена.
Джини усети как лицето й се изчерви от комплимента. Не само че се бе научил да не крие чувствата си от нея, но спокойно ги показваше и пред чуждите хора. В изражението на лицето му тя долови и любов, и гордост, и щастие. С нея бяха и баща й, и бъдещият й съпруг и тя почувства, че отново живее — доволна и щастлива.
— Много сте пристрастен, мистър Чапман. Освен това аз съм късметлийката. Ако не беше ти, досега щях да си навлека куп неприятности. Прав сте, капитан Линч, той е най-смелият и най-преданият човек, когото съм виждала.
— Как се запознахте? — полюбопитства Анди. — Къде, кога се срещнахте?
— В неделя сутринта, на двадесет и четвърти март, в Савана, Джорджия — отвърна Джини тържествено и лъчезарно се усмихна. Явно офицерът знаеше, че Стоун е специален агент, затова тя спокойно разказа за последната му мисия и как са се запознали във влака. — Вие ли сте го научили да бъде толкова взискателен и твърдоглав учител? — попита тя през смях. — Всеки ден той обучаваше мен и още няколко жени сякаш бяхме войници, докато накрая почти припадахме от умора. Но си струваше болката и напрежението. Когато свършихме тренировките, ние можехме да правим всичко, което правят мъжете, та дори и по-добре от тях. Дължим живота, сигурността и успеха си на Стоун.
— Това се казва щастлива случайност. Да се запознаете чак в Джорджия.
— Не е щастлива случайност, капитан Лийч, това е съдба. Сестрата на Стоун беше най-добрата ми приятелка, докато бях в пансиона в Лондон. След като пристигнахме в Савана, тръгнахме за ранчото на Чапман. Откакто се познаваме, пътищата ни все се кръстосват. Нали, Стоун?
Той се засмя и кимна с глава.
— Най-интересното е, че аз изпълнявах една задача под фалшивото име Стив Кар, а тя пътуваше под името Ана Ейвъри. Не знаехме, че ни свързват и други неща — нейният баща и моята сестра.
Любопитството на Анди още повече се изостри.
— Защо сте използвали фалшиво име, мис Марстън? Сестрата на Стоун не ви ли обясни кой всъщност е той?
Джини разказа за Джоана и за плана им да заблудят Бен. Щом свърши, тя забеляза, че баща й не бе задавал никакви въпроси, нито пък се бе намесил в разговора. Стоун не я прекъсна и тя реши, че с нищо не го е засегнала, дори през цялото време той се усмихваше и кимаше с глава. Но нататък историята ставаше прекалено лична, за да я сподели с чужд човек като Анди и затова тя се разсмя и набързо разказа как са се срещнали със Стоун в Тексас и как са дошли тук да търсят баща й.
— Това се казва приключение, мис Марстън.
— Моля ви, наричайте ме Джини.
— Само ако вие ме наричате Анди.
Настъпи мълчание и Джини се чудеше дали не бе говорила прекалено много, преди да сподели с баща си такива важни неща.
— Какво се случи миналото лято, Мат? — най-сетне попита Стоун с неохота. — Имам предвид между теб и Клей.
— Ще ти обясня по-късно, Стоун. Анди е гладен, а и скоро трябва да потегли за Денвър. До понеделник вечерта трябва да е там. Ако не възразяваш, ще предложа на Анди да ръководи нашата мина, да осигури охраната, ако му се иска да е шеф, да избира хората си и да получава висока заплата.
— Това е великолепна идея, Мат. А ти какво ще кажеш, Анди? Имаш ли нужда от време, за да помислиш?
— Не, предложението ми се струва примамливо. Ще се опитам. Благодаря.
Тримата мъже си стиснаха ръцете.
— Ще се свържа с теб по-късно — рече Мат. — Ние ще пренощуваме тук и ще обсъдим някои семейни и делови въпроси. Май имам доста неща да науча за дъщеря си и новия си съдружник.