Джини забеляза погледа на баща си и разбра, че той живо се интересува докъде са стигнали интимните й отношения със Стоун. Питаше се дали наистина си личи, че двамата са отишли твърде далеч. Дали баща й щеше да се ядоса? Дали щеше да възрази срещу женитбата им?
Към два часа войниците и пленниците бяха на път за Денвър. Оставаха още седем часа, докато се стъмни. Джини, Стоун и Мат най-сетне останаха сами. Седнаха близо до огъня и сърбаха кафето си. Сякаш всеки чакаше другият да започне отдавна чакания разговор.
— Е, Мат — наруши мълчанието Стоун, — ще ни разкажеш ли за Клей?
— Сега вече си наясно, че не аз съм го убил. Знам защо ме подозираше и не те обвинявам. Знам, че отстрани поведението ми изглеждаше доста съмнително. След като открихме сребърната жила, занесохме на Кинон проба от рудата. Бяхме се срещали с него няколко пъти в града и ни изглеждаше свестен човек. Мислехме си, че можем да му се доверим. Но сетне забелязах как погледът му блесна алчно, докато изследваше рудата. Той ни каза истината за високото съдържание на сребро в рудата, за това, че е почти в чист вид и за истинската стойност на мината. Той ни помоли да бъде един от инвеститорите и ние му обещахме да помислим. Виждах как го сърбят ръцете и как изгаря от нетърпение да се включи в разработването на нашата мина. Бях разтревожен, защото знаех, че ни следят и не ни изпускат от очи. Опитах се да обясня на Клей, че ни грози опасност и че трябва да регистрираме земята в Денвър и да бъдем много предпазливи. Но той сякаш не разбираше какво му говорех. Струваше ми се, че и той бе заслепен от идеята да стане много богат. Клей се промени, след като Кинон ни каза истинската стойност на нашето находище. Никога не съм го виждал такъв. Вярно, че след като е бил беден цял живот и е живял при какви ли не условия, една такава новина няма начин да не му е повлияла. Казах му, че имаме нужда от благонадеждни и почтени инвеститори, но той искаше да регистрира земята в Колорадо Сити, да включи Кинон в сделката и веднага да започне да копае. Убедих го да се помотаем из околността, да потърсим злато тук-там, за да имаме достатъчно пари за припаси и за да заблудим всеки, който ни е проследил до находището. Но той стана нетърпелив и на моменти доста груб с мен.
Мат сякаш се натъжи, докато размишляваше за края на едно приятелство и за промяната, настъпила в Клей.
— Когато се срещахме с други хора, трябваше едва ли не да му запушвам устата, за да престане да се хвали, че е много богат. Искаше да отиде в града, да съобщи новината, за да вземе кредит или заем и да хвърли парите по жени и хазарт. Той бе станал съвсем невъздържан, Стоун. Претърпя няколко странни злополуки и веднага взе да ме гледа накриво. Веднъж се разхлаби колана на коня, сетне палатката му се запали и още няколко такива инцидента. Най-накрая ме обвини, че искам да се отърва от него. Каза ми, че аз съм избрал това място и че искам среброто да е само мое. Но това не е истина. Никога не ми е минавала такава мисъл през главата. Алчността не ми е присъща, а и тук има толкова много сребро, което ще ни направи безумно богати. Бях притеснен и се съмнявах, че тъкмо той стои зад тези злополуки, за да ме предизвика. Той искаше да обяви на всички, че сме се натъкнали на богата жила. Опитах се да го предупредя колко е опасно и неразумно това, което е намислил. Казах му, че трябва пазим тайна, защото веднага златотърсачите ще дойдат в този участък. Предложих му първо да обмислим подробностите около създаването на собствена компания. Нарочно исках да регистрираме земята на името на Джини, за да не се разкриваме и да сме в безопасност. Клей се ядоса и разгневено отхвърли предложението ми — Мат отпи от кафето си, за да овлажни пресъхналите си устни. — Спряхме край новата колиба на Пит, докато се убедя, че сме се изплъзнали от преследвачите. Докато бях в гората, за да се облекча, чух изстрели. Останах там, защото оръжието не беше у мен. Когато се промъкнах обратно в колибата, Клей и Пит бяха мъртви. Знаех, че това не е работа на крадци, защото конете и вещите ни не бяха пипнати. Донякъде се чувствам виновен за смъртта на Пит. Не биваше да позволявам хората на Кинон да ни проследят до колибата. Сигурно са си мислили, че ние с Клей живеем там и че най-сетне са се отървали от нас. Знаех, че когато намерят труповете, убийците ще разберат, че съм се измъкнал. Изгорих колибата, за да прикрия бягството си. — Мат очакваше, че Стоун ще възрази и ще го упрекне за действията му. Но Стоун мълчеше. Дори не реагира на думите, които Мат бе казал за мъртвия им приятел. — Предреших се, взех мулето на Пит и се промъкнах незабелязано в града. Разбрах, че Кинон си е присвоил земята на Пит. Бяха ни обявили с Клей за мъртви и аз реших да поддържам заблудата. Отидох веднага в Денвър и регистрирах земята на името на В. А. Марстън.