— Сетне изпратих на Джини картата, като я предупредих за опасностите. Ти получи ли ги, скъпа?
Джини кимна и Мат продължи:
— Не направих регистрацията в Колорадо Сити, защото някои от инспекторите и чиновниците бяха близки приятели на Кинон. Боях се, че ако се появя, Кинон ще насъска приятелите си срещу мен и ще ме обвини за убийството на Клей. Защото в очите на хората аз имах дяволски добър мотив да се отърва от съдружника си. Реших, че ако си остана „мъртъв“, някой умен агент като теб, Стоун, ще залови убийците. Не исках подозренията да паднат върху мен, не исках името ми да бъде опетнено. Нямаше смисъл да бързам с разработването на мината. Тя няма да избяга, земята си е моя. Знаех, че Клей ти е писал. Надявах се да дойдеш и да проведеш разследване и да докажеш, че съм невинен. Съзнавах също, че ако обявя публично находището, убиецът може и да се покрие някъде. Реших, че когато уредя всичко, ще се опитам сам да хвана злосторника, както всъщност направих днес — Мат погледна към Джини, сетне отмести погледа си към Стоун. — Нали разбирате, че не исках да ми скроят лъжливи обвинения и че ми беше нужно време да намеря някой, на който да се доверя. Някой, който ще ми помогне да разоблича един богат и уважаван човек като Франк Кинон. — И двамата кимнаха. — Реших, че е най-добре да се отправя към други райони на страната — Монтана, Аризона, Невада и Калифорния — за да разуча всичко за добива на сребро и да намеря богати и влиятелни инвеститори, които да ми помогнат и да ме закрилят. Не съм страхливец, Стоун, но знаех, че съм в много неизгодна позиция. Знаех, че Кинон бе решил на всяка цена да си присвои земята ми. Съзнавах, че има корумпирани чиновници, които могат да бъдат подкупени, за да изфабрикуват лъжливо обвинение. Нямах никакви доказателства, уличаващи Кинон, а и всички щяха да повярват на него, а не на мен.
— Недей да се тревожиш повече, татко, всичко свърши и ние сме живи и здрави.
— Мисля, че си постъпил, както трябва, Мат. Вярвам ти.
— Благодаря ти, Стоун. Това означава много за мен.
— Добре ли си, татко? Защо не ми писа да дойда по-рано?
— Това, което ви разказах за счупените ми крака и натрошеното рамо, е истина. Единственото място, където успях да отида, бе Вирджиния Сити. Стоях там почти година. Не можех да реша кога да се върна и да разбера какво става тук. Не знаех къде да те търся, Стоун. А и не исках да тревожа Джини с такива лоши новини. Писах й през октомври, че всичко върви добре, но явно писмото или се е изгубило, или е било откраднато. През февруари ти изпратих пари, за да пристигнеш в Америка този месец. Писах ти да вземеш влак до Сейнт Луис и да ми телеграфираш оттам, за да дойда да те посрещна. Смятах, че до края на август ще съм се справил с проблемите си тук.
— Трябвало е да ми кажеш истината, татко. Ти си пострадал и си бил в беда, имал си нужда от мен.
— Страхувах се, че ако дойдеш тук по-рано, няма да мога да те закрилям и да те пазя. Това е диво и опасно място, момичето ми. Понякога лудостта и отчаянието не прощава на хората. Кажи ми, Стоун, какво точно ти писа Клей?
Стоун разказа съдържанието на писмото.
— Съжалявам, че те подозирах, Мат, но всичко ми се струваше толкова съмнително.
— Разбирам те. На твое място и аз бих си помислил и направил същите неща. Не знаех, че Клей ти е завещал своя дял, но това няма значение. Сега, след като знам, че имам съдружник, ще трябва да се споразумеем наново с инвеститорите, които съм избрал. Един от тях е д-р Уилтон Кланси, човекът, който спаси живота ми във Вирджиния Сити. Надявам се, нямаш нищо против, че придвижих нещата, без да се консултирам с теб.
— Разбира се, че не. Каквото и да направиш, все ще ме устройва. Имам намерение да живея в ранчото на баща ми в Тексас. Помолих Джини да се ожени за мен и тя се съгласи. А ти имаш ли нещо против да стана член от семейството ти?
Мат бе забелязал промяната в Стоун Чапман, която очевидно бе последица от любовта му към Джини. Мат винаги бе вярвал, че Стоун притежава много ценни качества и е способен на дълбоки чувства, но се страхува да ги покаже. Явно Джини бе предизвикала любимия си да изяви своята добра страна и да преодолее огорчението от миналото. Мат видя как дъщеря му протегна ръка и стисна ръката на Стоун. Усмихна се и рече:
— От погледа й и от начина, по който говори за теб, аз се съмнявам, че ще променя нещо, ако имам някакви възражения. Но не се притеснявай, Стоун, мисля, че от теб ще излезе добър съпруг и добър зет. Забелязвам, че си се отърсил от неприятностите, които така дълго те измъчваха. Досега не бях те виждал така щастливо да се усмихваш. Погледът ти е станал благ. Ти винаги си бил най-лошият враг на самия себе си, синко, но съм убеден, че вече си сключил примирието.