Гласът на Стоун издаваше вълнението му.
— Благодаря ти, Мат. Няма да съжаляваш, че си поверил дъщеря си на мен. Толкова много я обичам и тя е най-хубавото нещо в живота ми. Преди да я срещна, бях тръгнал по един самоунищожителен път, но тя ме промени.
Джини се усмихна, но не се намеси, защото искаше Стоун и баща й да се отпуснат и да се сближат. Смяташе, че думите ще попречат на този важен момент.
Мат въздъхна и рече:
— Жалко, че скоро след като се събрахме, ще трябва да се разделя с нея. Новината безкрайно много ме изненада, но аз съм доволен от вашето решение. Мисля, че ви очаква светло бъдеще. А сега искам да ми разкажете с подробности как сте се запознали и как стигнахте дотук. — Любопитният му поглед се спря върху дъщеря му. — Какво е това пътуване с опасни и зли хора? Трябва да внимаваш, Вирджиния Марстън! На какво ви научиха през всичките тези години в онзи скъп пансион?
— Чарлз Ейвъри не беше съвсем лош човек, татко. Той беше заблуден и измъчен. Ние си допаднахме и аз не се страхувах от него. Освен това той нямаше как да ми причини зло, защото не бях сама. Стоун и още много хора бяха край мен. Не знам дали си наясно с това, което става в Юга след войната. Аз не вярвах на очите си. Юга беше като пленник на Севера. Управляваха го с желязна ръка. Много хора бяха изгубили всичко през войната. Бяха убити съпрузи, синове, бащи и братя. Жените, децата, възрастните хора и сираците трябваше да се грижат за себе си. Всичко бе разрушено, безсмислено и жестоко, повече отколкото е необходимо, за да се спечели една война. Без дом, без работа хората няма как да се препитават. Стават ужасни неща и за южняците кошмарът все още не е свършил. — Джини си пое дъх и продължи: — Севера създаде много тайни и опасни организации, една от които е Лоялната лига. Те претендират, че тяхната цел е да помагат на бившите роби да станат свободни граждани. Но същевременно въоръжават, обучават и насъскват озлобените бивши роби да нападат беззащитните бели хора. Досега никой не е нито преследвал, нито наказал тези разбойници. Понятно ми е огорчението и отчаянието на хора като мистър Ейвъри, но това не оправдава злините, които те причиняват на невинните чернокожи. Трябва да бъде унищожено злото от двете страни. Нашето правителство трябва да се заеме с тази задача, татко. — Мат мълчеше и тя продължи разказа си. — Някои от южняците са сформирали една тайна организация, чиято цел е да се бори срещу тероризма, несправедливостта и да защитава техните семейства и домове. Наричат ги Невидимата империя ку-клукс-клан. Те се обличат с дълги роби с качулки, за да скрият самоличността си от жертвите и свидетелите на престъпленията им. Мистър Ейвъри беше член на прословутата група „Ден“. — Джини обясни личните мотиви на покойния Ейвъри за участието му в престъпната група Червените магнолии.
— Групата на мистър Ейвъри искаше пари за оръжие и амуниции, за да продължат борбата си срещу офицерите, чиито заповеди почти унищожиха Юга, като например Шърман, който смаза Джорджия. За д осъществят отмъстителния си план, те отиваха на Север или в чужди държави, включително и Англия, и крадяха скъпоценни камъни, за което им се плащаше. Мистър Ейвъри трябваше да даде парите на един човек в Мисури, който щеше да изпълни тяхното нареждане. Министерството на правосъдието бе възложило на Стоун задачата да разобличи Ейвъри и да ги спре. Мисията беше доста опасна, няколко агенти са били убити, докато са събирали информация. Така че Стоун се представи като Стив Кар, но във Виксбърг нещата взеха лош обрат тя обясни на баща си преживяванията им докато се доберат до Форт Смит.
— Боже милостиви, момичето ми, животът ти е бил на косъм! Не е трябвало да рискуваш толкова много пъти, Джини.
— Благодарение на това, което научих от Стоун, аз успях да се справя.
— Виждам. Гордея се с теб, Джини. И с теб, Стоун. Но какво се е случило със сестра му? Защо не продължи да се преструваш на Ана Ейвъри?
Джини погледна към любимия си, сякаш за да го попита дали да разкаже всичко на баща си. Стоун се усмихна и отвърна:
— Кажи му истината за мен и за нея.
Джини започна да говори за приятелството си с Джоана, за любовта на Бен към индианката и за последствията от нея.
— Те имат син и това е Стоун. — Тя забеляза, че Мат погледна към приятеля си. Сетне продължи историята за семейство Чапман, за смъртта на Стела, за приключенията си и защо е използвала тъкмо името на Ана Ейвъри.