Джини долови заинтригуваща промяна в тона му, сякаш онова, което бе открил, му се бе сторило странно. Не мислеше, че почти натъпкания фургон е „лек“, но може би така изглеждаше в сравнение с други, които се местеха надалеч, откъсвайки се от корените си.
— Както вече обясних — напомни тя, като се усмихваше, — последните шест години прекарах в пансион, така че багажът ми се състои само от малко дрехи и лични вещи. Те са в ей онзи сандък.
Стив не отвърна на забележката й, но от погледа, му не остана скрит фактът, че днес се бе облякла напълно подходящо. В нея не се долавяше никаква нервност във връзка с огледа и това го радваше. Той отвори и провери бъчонките и сандъците, пълни с продукти — брашно, захар, сол, пипер, ориз, чай, кафе, готварска сода, фасул, царевица и сушени плодове, стафиди, пушена шунка, сушено месо и осолен бут.
— Ами яйцата и млякото? — запита той.
— Татко ще докара пилета от града, а от Джордж Емерсън ще купуваме мляко по време на пътя.
По всичко изглежда, заключи той, че семейство Ейвъри ще се храни добре през предстоящото пътуване. Видя чинии, тигани и още много кухненски прибори, сред които чайник и две тенджерки — голяма и малка — кафемелачка, кафеварка, два остри ножа, холандска фурна и подложка за чайника. Ейвъри носеше няколко оръжия — пистолети, пушки и множество амуниции. Имаше постелки и завивки — възглавници, чаршафи, одеяла и водонепроницаеми рогозки за спане на земята, защото повечето пътници предпочитаха да преспиват под фургона, стига да не е лошо времето. Имаше и три сандъка с консервирана храна, домашно приготвена супа. В една по-малка кутия бяха подредени лекарства, превързочни материали, свещи, пособия за писане и шиене. Нямаше никакви музикални инструменти, нито пък албуми със снимки. Странно, реши той, за такова възпитано семейство…
— Виждам, че сте се постарали да увиете стъклените буркани с туршия, за да не се счупят но време на пътя. Има доста места, където фургонът ще срещне препятствия. Гледайте винаги да са отделени с плат иначе току-виж ви създали главоболия.
Тя се изчерви, докато обясняваше:
— Не ме бива кой знае колко в готвенето и леля ми ги даде за из път.
Стив се засмя на объркването й. Като подбираше внимателно думите си, за да не я обиди, той продължи:
— Съмнявам се, че в пансиона за девици са смятали за важно да научат момичетата на домакинска работа.
Джини забеляза не без задоволство проявеното внимание. Може би той бе решил, че най-добре ще е помежду им да има мир. Държеше се вежливо и възпитано и тя го погледна с благодарност.
— Прав сте, предполагам, но това не ме поставя в кой знае колко изгодно положение по време на пътуването. Ели, Мери, Ръби и Луси обещаха да ме научат на всичко, което трябва да зная.
Стив я погледна, за да се увери, че внимателното му отношение я кара да се отпусне.
— Вие сте умна и схватлива, Ана, та вярвам, няма да срещнете големи затруднения.
Беше изненадана от това, че й говореше на малко име и се зачуди дали това не е грешка.
— Благодаря ви за комплимента, мистър Кар.
— Няма защо. Ще се върна след минутка — промърмори усмихнат той, заобиколи фургона и надникна в кутията с принадлежности за поддръжка на фургона.
Стив се върна при чакащата го жена и се покачи на задната врата. Протегна ръка и й помогна да се изкачи при него във фургона. Неприятно му бе, че трябваше да пусне ръката й, но нямаше причини да я задържа повече. Дланите й бяха меки, каквито вероятно са само облаците, и очевидно непривикнали на тежка работа.
— Трябваше ли да разтоваря всичко от кутията? Не знаех за нея. Имах си работа, докато татко товареше фургона и днес не се сетих за нея.
— Няма значение, там са само инструменти и резервни части — той надникна под седалката, където бяха подредени по едно резервно предно и задно колело, брадва и голям лост. — Баща ви наистина се е подготвил добре за всякакви повреди, които биха могли да възникнат. Той е доста умен човек, Ана. Вие двамата едва ли ще имате проблеми, ако някоя част се счупи. Я да видим какво още има тук… четири сандъка. Какво има вътре?
Джини махна към три от тях.
— Тези са мои — обясни тя, — а четвъртият е на тате.
— Имате ли нещо против, ако надникна вътре? — запита той, очаквайки реакцията й.
Джини знаеше, че водачът не ще намери нищо, което да я уличи, тъй като бе оставила личните си вещи при Марта Ейвъри, докато й потрябват отново. Макар да не смяташе, че „надникването“ му е необходимо, даде разрешение. Уверена бе, че няма да открие скритото писмо на Джоана.
— Разбира се, че не, макар че вътре са само дрехи и книги — нищо чупливо. Не зная какво да ви кажа за сандъка на баща ми — може би Стив искаше да научи нещо повече за нея…