— Звучи ми чудесно, Мат, и съм убеден, че родителите ми също ще се съгласят да се оженят на тази дата. Ти какво ще кажеш, Джини?
— Дори и с един ден да я отложим, пак ще ми се стори много дълго, но съм съгласна с предложението на татко.
Те разговаряха, смееха се, обсъждаха плана си, докато стана време за ядене.
— Преди да се заловим с готвенето, ще се изкъпя в ледената вода — рече Джини със закачлива усмивка. — Предстои ми четири дни яздене и не мога да не се поосвежа сега. Защо не си поговорите за доброто старо време, докато се върна?
Мат се засмя и рече:
— Виждам, че си открила ледения ми душ.
— Видях сапуна и кърпата и веднага се пъхнах под студената струя. Щом ти го правиш, защо да не го направя и аз? Обещавам, че няма да се бавя. Не обръщайте внимание на писъците, които може да достигнат до ушите ви.
Мъжете се изкикотиха и проследиха Джини с поглед, докато тя се качваше по разнебитената стълба.
— Тя е невероятна и незаменима — каза Стоун, сякаш на себе си.
— Така е, синко. Прилича на майка си. Ако знаеш как ми липсва тази жена. Човек никога не може да прежали такава любов, нито пък да я замени с друга.
— Както ти намекна Джини, аз бях прекалено твърдоглав и мина време, докато си призная какво ми дава нейната любов. Доста ме измъчваше мисълта дали тя ще обича и ще иска да бъде с мъж като мен, дали ще мога да й дам, каквото заслужава. Обичам я с цялото си сърце, Мат, и ще се грижа за нея. Не мога да си представя, че ще я загубя, както ти си загубил жена си.
— С вас двамата всичко ще бъде наред, синко — увери го Мат. — Радвам се, че сега си тук, за да се помирим най-сетне. Очаквам с нетърпение мига, когато отново ще имам щастливо семейство.
— И аз, Мат, за първи път.
Двамата мъже се погледнаха в очите, усмихнаха се и продължиха да си говорят за друго.
Бяха приключили с вечерята и приготовленията за нощта. Мат и Джини щяха да спят в двете легла, а Стоун се мушна в спалния си чувал на пода. Тишината в колибата се нарушаваше само от дишането им, а един лъч лунна светлина проблясваше в мрака. Джини се наслаждаваше на съвършеното спокойствие. Беше четвърти юли, Денят на независимостта. Те бяха свободни, доволни и щастливи. Пред тях се виждаше сияйното бъдеще. Бедите и опасностите бяха останали в миналото. Никакви тъмни облаци нямаше да помрачават слънчевите им дни.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
В понеделник, тъкмо, когато се здрачаваше, Джини, Стоун и Мат пристигнаха благополучно в Колорадо Сити. Отидоха в пансиона на Хати и слисаха горката жена, като й казаха, че Кинон е арестуван за убийството на Клейтън Касиди. Не споменаха нищо за сребърното находище. Обясниха й само, че са работили заедно, за да заловят Франк и задачата им се е увенчала с успех. Хати с удоволствие се запозна с Мат и Стоун и беше поразена от вълнуващата история.
След вкусната вечеря, която тя им приготви, Стоун и Джини излязоха да се поразходят, а Мат и Хати си бъбреха на чаша кафе.
Стоун не сваляше поглед от любимата си. Забеляза как лунната светлина излива вълшебния си поток лъчи върху нея. Косата и кожата й заблестяха в златни тонове, сякаш да покажат истинската стойност на Джини.
— Ти си безумно красива — прошепна той. — Само веднъж да те погледна и веднага те пожелавам. Каква е тази твоя магическа сила?
Той я придърпа в прегръдките си и я целуна. Страстта се надигаше в тялото му. Устните му докосваха лицето й и вкусваха от копринената кожа. Той отметна с ръка къдриците й, за да я целуне по врата и да я захапе нежно по ухото. Палавите му целувки я накараха да потрепери от възбуда.
— Джини, любов моя, подлудяваш ме, не мога да те имам тази нощ. Един месец ми се струва цяла вечност.
Тя погали лицето му с върха на пръстите си и рече:
— Двадесет и шест дни, любов моя, и това наистина е цяла вечност. Как ще оцелеем дотогава? А само от няколко дни не сме били заедно. Защо ще трябва да пътуваме разделени? Аз също имам кон. Татко ще ми върне коня и ще си купи един, а когато си тръгне, ще го продаде. Защо трябва да пътувам с дилижанса? Умирам за теб, не искам да се разделяме.
Стоун я погали по къдриците. Те сляха устни и потрепераха от разгарящата се страст.
— Знам, любима, но не бива да оставяме Мат сам, а и Чууни не може да препуска толкова бързо като дилижанса. Ще тръгнем на юг и ще завием към Далас. Там ще се срещнем. Тогава, жено, няма да те изпускам от погледа си. Засега, ще трябва да се задоволим с откраднатите целувки и ласки. Поне сме заедно, нали?
— Да, само още един ден. Но щом стигнем в Тексас, ще бъдем заедно до края на дните си. Как ще издържа две седмици, без да те видя…