Тя склони глава на гърдите му и се заслуша в туптенето на сърцето му.
— Щеше да ми бъде по-лесно, ако не знаех какво значи да те имам целия. Не искам никога да се разделяме.
— Не мога да продам Чууни, нито пък да го изоставя — рече той, като погледна дружелюбно коня си.
— Знам. Кой би предполагал, че ще ревнувам от един кон.
Те се разсмяха и стояха прегърнати още час, като нежно се целуваха и галеха. Когато усетиха предупредителния огън на страстта, Стоун предложи да се прибират, преди да направят някоя лудост. Тя неохотно се съгласи и влезе в стаята си, за да охлади горещото си тяло и да помечтае за деня, когато нейният любим ще утоли жаждата й.
Във вторник пристигнаха инвеститорите на бъдещата мина Джини М., за да обсъдят насаме с Мат плана за разработване на находището. Капитан Лийч се бе срещнал предварително с тях и им бе докладвал за успешната акция за залавянето на Кинон и за наложителното пътуване на Мат до Колорадо Сити. Те не бяха разочаровани, когато научиха за новия съдружник в компанията и с удоволствие се запознаха със Стоун Чапман. Решиха да пазят в тайна новината колкото се може по-дълго време.
Стоун телеграфира на родителите си, за да ги извести за успешната мисия и за предстоящото им пътуване до Тексас. По една щастлива случайност той срещна един бивш войник, с когото бе служил в армията и който се прибираше в Тексас и го нае да закара Чууни в ранчото. Прошепна в ухото на жребеца, че ще пътува с друг ездач и беше убеден, че Чууни го разбра.
По време на вечерята двамата млади забелязаха любовните искри, които хвърчаха между Мат и Хати.
Когато малко по-късно излязоха да се разходят, Стоун и Джини вървяха, хванати за ръка и не сваляха поглед един от друг. Отдадоха се отново на целувки и ласки, но когато усетиха, че ги грози опасността от разбунтувалата се страст, те успяха да преодолеят нарастващото желание, знаейки, че това няма да е за дълго.
Стоун се ухили и рече:
— Имам страхотна изненада за теб, жено.
— Каква? Кажи ми.
— Утре тръгвам заедно с теб с дилижанса. — И той й обясни как бе поверил Чууни на своя познат.
В четвъртък сутринта на единадесети юли Джини и Стоун потеглиха към ранчото на Чапман. Мат остана, за да довърши работата си с инвеститорите до следващия петък, когато щеше да тръгне за Тексас. Този път пътуването през Канзас, Мисури, Арканзас и Оклахома не се стори на Джини толкова дълго и скучно, защото сега беше заедно със Стоун. Две от спирките бяха в градове с много уютни, романтични хотели, в които двамата млади се насладиха на радостта от любовта.
Потънала в прегръдките на Стоун, Джини въздъхна замечтано.
— Чувствам се прекрасно.
Той сведе глава и погледна към нея страстно и закачливо. Погледът му се плъзна по разрошената й коса.
— Така каза и във Форт Смит — подразни я той, докато я докосваше с езика си по врата и гърдите.
В очите на Джини проблесна спомена от онази среща.
— Ти ме поведе по един нов път, палавнико мой, и ме дари с такова преживяване, за което въобще не знаех, че съществува. Вероятно трябваше да те попитам, мистър Специален агент, откъде си придобил такива знания и умения.
— Не бъди ревнива. Никога не съм ги използвал с друга жена. Ти беше толкова съблазнителна, а аз толкова гладен, че не можех да не вкуся от теб.
— Обичам те, Стоун Чапман.
— Обичам те, Джини — отвърна той с развълнуван глас. — Милост, жено, ти ме подлудяваш. Чувствам как кръвта ми кипи.
— Също както ти събуждаш всичко в мен, когато ме обладаеш — подразни го тя.
Стоун се наведе над нея, за да достигнат мига на върховната наслада.
Искаха да усетят съвършената любов, да се отдадат изцяло един на друг и да вкусят от божественото удоволствие. Целувките им възпираха радостните вопли, предизвикани от онова силно усещане, познато само на двама влюбени. Разменяха си ласки и целувки, докато задоволените им тела се охладят от преживяната буйна страст.
Стоун се обърна на една страна и придърпа Джини до себе си. Тя се сгуши в него и отпусна глава на силните му ръце. С върха на пръстите си едва — едва докосваше мъжествените му гърди. И двамата бяха изумени и смаяни как само една целувка или един поглед бяха достатъчни, за да запалят страстта им. Те усещаха любовта, споделяха я, даряваха я. Никакво съмнение не засенчваше светлите им мечти, никакво подозрение не разяждаше душите им. Те бяха две същества, но слети в едно.
— Ти си моя, Джини Марстън, завинаги.
— Да, любов моя, завинаги.
Бенет и Нандил посрещнаха щастливата двойка, когато дилижансът пристигна в Далас на двадесет и трети.