— Не сме говорили още за това — засмя се Стоун. — Но трябва да е достатъчно голяма за нас и за децата и да има много място, за да не ни се мотаят из краката.
Бен се засмя.
— Внуци… Предоставя ми се нова възможност да гледам деца, но този път както трябва. Не го направих с теб и Джоана и съжалявам за това, синко, но ще се опитам да поправя грешката си.
— Ти вече го направи, татко, като ме призна за свой син и прие Джини в нашето семейство. Скоро къщата ще се напълни с дечурлига, които ще носят името Чапман.
— Ние с майка ти много ще се радваме. Обичам те, Стоун, и съм щастлив, че си отново у дома. Благодаря ти, че ми прости за страданията, които ти причиних.
— Аз също те обичам, татко. Винаги съм те обичал, макар и да се опитвах да те намразя. След като срещнах Джини и узнах какво е любовта, започнах да разбирам какво си преживял ти. Обвинявах те за неща, които самият аз вършех. Бях себелюбив, не признавах чувствата си, избягвах отговорностите, наказвах и наранявах и себе си, и другите. Бях твърде сляп за собствените си грешки. Без да съзнавам, аз всъщност приличах на теб. Хубаво е, че и двамата се променихме, преди да загубим най-важните хора в живота си. Всичко свърши.
Малко по-късно Джини и Стоун отидоха на гроба на Джоана. Тленните останки бяха изпратени с влака до Виксбърг, а оттам до ранчото ги пренесоха с каруца.
Джини коленичи и остави букет цветя там, където скоро щеше да бъде поставен надгробният камък.
— Бих искала да е жива, да е с нас, за да сподели радостта ни.
Стоун се наведе и взе ръцете й в своите.
— Сигурен съм, че Великият Дух й позволява да ни вижда, където и да се намира. Тя винаги ще живее в паметта ни, скъпа. Тя е част от нас.
— Прав си, Стоун. Сбогом, Джоана, моя скъпа сестра.
— Сбогом, Джоана — прошепна той.
Джини съзнаваше, че семейство Чапман я обича, вярва й и я приема. Докато гледаше гроба на Джоана, Джини знаеше, че ако със Стоун имат дъщеря, името на детето е вече измислено.
Когато се прибраха вкъщи, там ги очакваше Чууни. Стоун и Чууни изглеждаха щастливи, че отново са заедно. Джини за кой ли път бе удивена от умното красиво животно, което сякаш приличаше на човешко същество.
Матю Марстън пристигна на първи август. Целият грееше от щастие и често споменаваше Хати Пърл. Двама от инвеститорите, специалисти по добива на сребро, се заели с окончателните приготовления и с поръчването на инструменти.
— Досега информация не е изтекла. Дано да опазим в тайна находището, докато адвокатът, когото съм наел, уреди развода с жена ми. Сигурен съм, че Клинийс ще бъде потресена, като разбере, че има двама съпрузи. Надявам се, че и тя ще иска скоро да оправим тази каша. По-нататък ще реша дали да се намесвам в живота на Аманда. Зависи какво ще ми каже Клинийс.
— Ще постъпиш така, както е най-добре за Аманда, татко, колкото и трудно да ти бъде.
Матю кимна и сетне каза на Джини, че си е взел златото от трезора на Кинон и че властите са установили контрол над банката, докато решат каква да бъде съдбата й.
В събота домът на Чапман бе пълен с приятели, дошли да отпразнуват сватбите на Стоун и Джини и на Бен и Нан. Всички застанаха пред свещеника, който откри церемонията.
— Приятели, днес сме се събрали в този дом на любовта, за да споделим радостта на тези две двойки, които са готови да се свържат в свещен брачен съюз. Нашият Отец на небето и всички вие сте тук, за да станете свидетели на това щастливо събитие. Кой ще предаде тези хубави жени на съпрузите им?
— Аз — рече Стоун, като постави ръката на майка си върху ръката на баща си. Сетне я целуна по бузата. Тримата си размениха топли усмивки.
— Аз — рече Мат и сложи ръката на дъщеря си върху ръката на стария си приятел и съдружник. Целуна Джини по бузата и стисна другата ръка на Стоун. Целият сияещ от гордост, Мат отстъпи назад при другите гости. Искаше му се любимата му съпруга — майката на Джини — да е жива, за да бъде с тях в този тържествен ден. Или Хати. При мисълта за жената, която бе далеч оттук, сърцето на Мат подскочи от вълнение. Усети сладостна болка в слабините. Отдавна не бе изпитвал такова усещане.
Свещеникът произнесе трогателно слово, прочете няколко подходящи откъса от Библията и сетне помоли младоженците да дадат своя брачен обет. Първа пристъпи по-възрастната двойка. Бен не сваляше поглед от Нандил, докато двамата изричаха думите, идващи от най-съкровените кътчета на сърцата им. За тях този ден бе бляскава победа след мъчителната тридесетгодишна борба.
Стоун стисна леко ръката на Джини, докато наблюдаваше родителите си. Съзнаваше, че сега те са не по-малко влюбени от мига, в който са се срещнали преди толкова много години. Той бе плод на тази силна и устойчива любов, любов, оцеляла след толкова много препятствия, любов, която времето никога няма да разруши. Нандил беше облечена в светлосиня рокля, която подчертаваше тъмнокафявите й очи, медената кожа и копринената черна коса. „Колко е красива и лъчезарна“ — помисли си Стоун. Сетне погледна към Джини. Бледожълтата й рокля сякаш хвърляше слънчеви отблясъци върху палавите къдрици и букли, които се спускаха по гърба й. Дъхът му спря и той усети как сърцето му премаля от любов. Тя беше негова завинаги.