Выбрать главу

Джини помогна на Джоана да отпие глътка вода и нагласи възглавниците й. Продължи да говори, за да даде възможност на момичето да помълчи и да си почине.

— Зная, че тя и новият й съпруг откраднаха наследството и дома ми, но няма да воювам за тях. Грийн Оукс никога няма да е същият, след като те са били там.

— Но ако научат, че татко не е бил убит във войната, че е бил пленен и изпратен на Запад и че там е открил сребърна мина — със сигурност ще поискат да сложат ръка и на нея. Тъкмо затова татко не иска да се свърже с онази жена. Когато след края на войната се прокраднал до дома и научил, че се е омъжила за онзи янки, когото моята полусестра смята за свой истински баща, той решил, че най-добре ще е, ако остане мъртъв за тях. Новите му проблеми започнали, след като се върнал в Колорадо. Как е възможно да повярват, че баща ми би убил партньора си, за да вземе дела му от мината? Това е абсурдно и аз ще му помогна да го докаже. Запомних картата, която ми изпрати, и после я унищожих. Знам как да открия колибата му, знам и къде е скрита картата на участъка.

— Това, че знаеш идентичността на виновника, няма да те спаси от беди, Джини. Онези места са диви. Не си ли чувала за хищните животни и за индианците?

— Осъзнавам, че планът ми е рискован, но татко е в беда и аз трябва да му помогна. Ако е мъртъв, длъжна съм да се убедя, че убиецът е наказан.

— Също както и аз трябва да съм сигурна, че предателят на моето семейство е наказан.

— Аз знам, че този човек е виновен, но за баща ти не мога да съм сигурна.

— Виновен е, че е принудил мама да избяга от него чак в Англия. Едва ли би побягнала без причина. Отказваше да се върне, дори когато той спря средствата ни, за да я принуди. Щом една жена предпочита да остане без пукната пара, вместо да се върне у дома при мъжа си, това не говори добре за него. Мама е била принудена да стане любовница на онзи граф, за да оцелее.

— Тя го е обичала, Джоана, и сама го признава.

— Но графът не я е обичал. В противен случай щеше да се разведе с жена си и не би преустановил издръжката ми още в мига, когато положиха студеното тяло на мама в гроба — макар да бе обещал, че ще се грижи за мен. Поне беше достатъчно честен да върне вещите й.

— Писмата от баща ти, които открихме, ме обезпокоиха, Джоана. Те си противоречат с ужасните неща, които майка ти разказваше за него.

— Никога не е казвал, че обича или желае нея, а само мен — неговата собственост. Предложил й да заплати завръщането, без съмнение, за да избегне скандала или понеже не е можел да понесе да му бъде отнето нещо, което е притежавал. Чудя се как ли обяснил заминаването ни на околните?

— Съдим за него по думите на майка ти, Джоана. Ами ако тя изопачава нещата? Той твърди, че тя ще разполага със свобода и много пари, ако се завърне у дома, или те изпрати. Моли я за прошка и разбиране заради предишните му грешки, каквито и да са те, или каквито тя смята, че е имало. Не може да е чак толкова лош, Джоана. Дори признава, че е бил егоист, страхливец. Казва, че е сгрешил и че съжалява. Знаем за две от грешките му — неговата любовница и приемния син — но не познаваме историята им. — Джини говореше уверено, ала същевременно се питаше дали предположенията й са верни. Бенет Чапман можеше и да е ужасен човек. А също и неговият „син“ — зъл, като сина на нейната собствена мащеха.

Джини хвърли тъжен поглед на своята мила, сладка, хубава Джоана. Бяха неразделни от години. Даваха си една на друга смелост, сила, винаги бяха една до друга за добро и лошо. Не ми я отнемай, Боже.

— Искаш от мен да измамя баща ти, представяйки се за теб, докато ти си…

— Мъртва, издъхнала и погребана тук, под твоето име, Джини.

Сълзи бликнаха от очите на Джини и тя побърза да ги избърше, за да не тревожи Джоана.

— Не говори така, не мога да слушам подобни неща.

— Не разбираш ли? Ако бъдеш официално обявена за умряла, твоята мащеха ще престане да те търси и тогава ще можеш спокойно да откриеш баща ти. Научат ли, че си пристигнала тук, ще се досетят защо. Опасно ще е не само за теб, но и за баща ти. Преди да отидеш при него, би могла да уредиш нещата вместо мен.

— Ами ако не успея да разкрия тайната? Едва ли Бенет Чапман ще е готов да разкрие предишните си грешки. А може би не е направил нищо лошо, Джоана. Историята е далеч по-сериозна от онова, което ни каза майка ти и ни разкриха писмата.

— Ако е така, сигурно щеше да ме потърси. Не го направи.

— Според майка ти — напомни Джини.

— Мъж със сила и богатство лесно би надвил на майка ми. Имало е начини да ме получи обратно. Но не го е сторил. Бил е прекалено зает със собствения си син, за да почувства, че му липсвам или да се разтревожи за мен. Сега синът му е на двадесет и пет — със седем години по-голям от мен. А татко би могъл да има внуци досега. Дори да е отказвал поддръжка на мама, поне на мен е дължал нещо. Няма да знае дали с мама сме живи, докато ти не му кажеш. Това е несправедливо и жестоко. Няколко кратки писма за шестнадесет години не могат да изтрият стореното. Заслужавам отплата или поне логично обяснение. Няма да издъхна в мир, ако не се закълнеш, че ще ги получиш вместо мен. Знам, че не ще нарушиш думата си.