Выбрать главу

Джини направи опит да облекчи агонията на приятелката си.

— Майка ти го е напуснала, когато си била едва на две години и затова не го познаваш. Ако е лъжел в онези писма, сигурно ще заяви, че за всичко е била виновна майка ти. Как да разбера дали не ме лъже?

— Умна си, ще разбереш. Ще го дебнеш за противоречия. А след като се разкрие, намери начин да го накажеш, така както той наказа нас.

— Ако е виновен. Ако ли пък не, тогава какво да правя? Когато научи, че не съм неговата истинска дъщеря, той ще побеснее.

— Не, ако останеш там вместо мен.

— Какво искаш да кажеш? Да изживея живота си като Джоана Чапман?

— Защо не? Баща ми е богат и могъщ. Изоставил ме е като малка, значи ми дължи много. Ти ще получиш онова, което дължи на мен. Аз съм неговата законна наследничка, не онази жена и нейният син. И това е идеалното решение и за двете ни. Ако е виновен — накажи го. Ако ли пък не — сключи мир и го направи щастлив. Ще имаш свой дом, сигурност — всичко, от което се нуждаеш.

— Ами моят баща?

— Нали в пансиона остави бележка къде би могъл да те открие. Ако баща ти е жив и се свърже с теб, тогава можеш да разкриеш истината пред моя. Ще напиша обяснително писмо за това, как в предсмъртното си желание съм изискала от теб да постъпиш по този начин. Разкрий истината вместо мен, Джини, за да мога да почивам в мир.

— Да не говорим повече за това. Моля те, сега си отдъхни и вземи лекарството. Знам, че си отпаднала и че те боли. Сама го виждам.

— Това е последният ни разговор, Джини, чувствам го. Мога да изтърпя малко болка само за да остане с теб поне още няколко часа. Не искам да умра упоена, заспала и с недоизказани неща.

— А как ще стигна до Тексас? — зачуди се Джини.

— Знаеш къде е разположено ранчото.

— Нали чу какво каза мистър Ейвъри — железопътната линия е била прекъсната по време на войната и още не е възстановена. Каза още, че пътуването с дилижанса е направо ужасно. Смятахме да телеграфираме на баща ти веднага след като пристигнем и да помолим за малко пари за път. Ако се свържа с него и той пристигне тук, може да разкрие истината. Всъщност възможно е да изпрати и моя приемен брат. Съмнявам се последният да е щастлив, когато внезапно се появи нечакан наследник.

— Така или иначе ти бе решила да пътуваш до Колорадо сама. Ще намериш начин. А и мистър Ейвъри ще ти помогне. Спомняш ли си как ни предложи закрилата си на кораба, как ни защитаваше. Той е добър и сърцат човек. Грижеше се за мен, когато се разболях по време на пътуването, донесе ме тук и повика доктор, за да ме прегледа и сега той и сестра му се грижат за нас. Нали знаеш, че и той е поел за Тексас. Ще те вземе със себе си.

— Но той знае, че аз не съм Джоана. Ще се зачуди защо лъжа.

— Можем да му се доверим, Джини. Той ще те вземе със себе си, ще видиш.

— Да взема със себе си Вирджиния ли? И докъде? — запита Чарлз Ейвъри, влязъл в този миг в сумрачния лазарет.

— Мистър Ейвъри, отчаяно се нуждаем от помощта ви.

— Не, Джоана, не бива да правим това. Аз поне не мога — протестира Джини.

Макар да не бе особено висок, Чарлз приседна на края на леглото, за да не стърчи над тях.

— Какво да направите, млади дами?

— Джини трябва да се представи за мен и да стигне до ранчото на баща ми в Тексас. Тук, в близост до мащехата си, тя не е в безопасност. След като умра и ме погребат, тя може да продължи пътя си с вас като Джоана Чапман.

Чарлз потупа момичето по ръката.

— Това е невъзможно, скъпа ми Джоана. В керваните допускат само семейства. Тези хора са силно вярващи християни. Няма да позволят на едно неомъжено момиче да пътува на Запад в компанията на самотен мъж, пък бил той и близък приятел. А Вирджиния не може да си купи собствен фургон — намират се трудно и са скъпи, както продоволствията и мулетата.

Джоана се вгледа в ясните му, сини очи, мълчаливо извиняващи се за това, че са я разочаровали. Поне той не твърдеше, че тя ще оздравее.

— Тя трябва да стигне до Тексас, сър. Баща й има врагове в Джорджия и на Запад, които могат да я убият или отвлекат. Ето защо по-добре е да се представя за мен, докато го открие. Татко и аз смятахме да й помогнем. А сега, когато си отивам, всичко се променя.