— Ще ни трябва кутията с грес, която е отзад — рече й той, сякаш за да й намекне, че не смята да я донася лично.
Джини си проби път през наобиколилите ги жени. Луси, Ели и Ръби й отправиха окуражителни усмивки. Тя откачи кутията от един пирон и се върна при вече ухиления учител, чието лице победоносно светеше.
— И сега какво? — попита тя, без да отвръща на усмивката.
Стив пое кутията, пълна със смес от катран и животинска мазнина, вдигна капака и показа върху най-близката ос как се нанася греста.
— А сега опитайте на другите три колела.
Джини се постара да повтори действията му. Жените я последваха от колело на колело, проследявайки опитите й. На последното си позволи да попита потъналия в мълчание Стив дали се справя добре.
— Нелошо за начинаещ, но с още тренировки ще се усъвършенствате. Само не бива да се разсейвате и да пропускате някое колело. Направите ли го, проблемите не ви мърдат — той се извърна и каза на другите, че е време за почивка. — Но не забравяйте да сте точно в два тук, дами.
Джини бе толкова изненадана и обидена, че изпусна капака и изцапа полата си. Не разбираше защо се заяжда с нея, може би нещо друго бе развалило настроението му. Когато видя какво е сторила, тя въздъхна ядно. После се зарече да не позволява така лесно да я ядосват.
— Вероятно роклята за нищо няма да става — отбеляза Стив, — но нали ви предупредих да носите стари дрехи.
— Това са най-старите ми дрехи — отвърна тя с леден тон и поглед, за да го накара да млъкне.
— Тогава вие сте невероятна късметлийка, мис Ейвъри. Другите едва ли имат това щастие. Надявам се да не събудите завистта им с красивата си външност и хубавите дрехи.
„Странен начин да правиш комплимент на една дама, която току-що си унизил.“
— Ще направя всичко възможно да се държа както подобава, сър — отвърна тя, без да крие сарказма си. — Не е необходимо да сте толкова груб и зъл. Никога не бива да допускате вашата лична неприязън да се смесва с работата, заради която сте тук — май така го казахте одеве. Като наш водач, включително и мой, можете да се придържате към този съвет и да се държите вежливо.
Зъбите му блеснаха в отговор.
— Не съм тук за да се държа вежливо, а за да ви отведа на Запад. Ако си позволя да се разсмивам или отпускам като вас тази сутрин, някой може да бъде убит. Разсейването и слабостта са опасни. Плаща ми се, за да ви наглеждам всички — а това означава и вас — та да пристигнете живи и в безопасност. И аз ще го сторя, каквото и да ми струва, дори ако трябва да бъда „груб и зъл“. Не мога да си позволя да се държа приятелски с хора, за които отговарям. Направя ли го, ще се намерят такива, които да се възползват, може би дори да се разбунтуват. Уверен съм, че очарователна госпожица като вас ще си намери достатъчно приятели и едва ли би се нуждала от мен. Ще се видим по-късно.
Докато той се отдалечаваше, Джини се запита дали думите му се отнасяха само до нея, или имаше предвид нещо друго. Надяваше се, че не я е избрал като пример за това, какво би се случило с някой, който не се подчинява. Стигаха й обидите, които бе преглътнала досега.
„И какво от това, че отговаря за безопасността на осемдесет и четири души и има неприятната задача да подготви петнадесет жени? — кипеше тя. — Сам си го е избрал, така че поне може да бъде вежлив и мил.“
Ала веднага, щом си го помисли, Джини осъзна сериозността на работата му. Може би важничеше малко повече от необходимото и прекалено често настояваше за внимание, дисциплина и сътрудничество. И в миналото бе имала подобни учители и с поведението си те успяваха да запазят в класа послушание и ред.
Пък и честно да си признае, тя го беше предизвикала, макар и неволно. Не беше обърнала необходимото внимание, нито пък възприела урока така, както го заслужаваше. Може би в държанието й се бе доловило известно превъзходство. Не мислеше, че е по-добра от който и да било тук. В интерес на истината този навъсен водач би бил изненадан, ако му разкаже какво е преживяла досега.
Джини замислено отри петното от грес. Не само че се размаза, но остана и по ръката й. Тя притвори кутията и се насочи към фургона, който споделяше с Чарлз Ейвъри, представящ се за неин баща. Чарлз бе отишъл в града, за да потърси някого и щеше да се върне едва след три-четири дни. Хубаво, защото така щеше да е сама, с по-малко домакинска работа, а и той нямаше да е тук, докато привикне с първите трудности.
Тя обви омазнената си ръка с една носна кърпа и приседна във фургона да похапне малко пилешко и бисквити. Останалите жени сновяха около семействата си, почистваха или готвеха. Тя не изпитваше някаква определена вина от това, че не е така натоварена като тях, или пък че разполага с повече време за отдих между тренировките. Те бяха щастливките — те знаеха как да готвят навън. Тя бе помагала близо седмица на Марта — сестрата на Чарлз, но през цялото време бе готвила на печка. Разглеждаше тиганите, окачени във фургона, сякаш бяха врагове, готови да я нападнат. Налагаше се да поглежда как се справят другите жени, поне докато бяха тук — в лагера. Би могла да си представи как щеше да се забавлява с невежеството й Стив Кар и бе готова на всичко да прикрие от него този факт.