— Не, благодаря. Предпочитам сам да пристигна. Не би ми се искало Изабел да ме вози обратно през планините, след като двамата сме приключили със сделката. Ще бъда при вас призори.
Последва още една пауза от страна на Гладстоун, след това той с равен глас попита:
— На какво разстояние сте оттук?
— Достатъчно далеч сме.
— Не можете ли да дойдете по-скоро?
— Боя се, че не. Предстои ми дълго шофиране. Най-рано призори мога да стигна до имението ви. Помолете Изабел да донесе парите на първата бариера при изгрев слънце. Ще я чакам там.
— С книгата, предполагам.
— На мен ми трябват само парите, Гладстоун. Вие ще си вземете книгата. И без това не е от тези, по които си падам.
— О, сигурен съм, че е така. Без съмнение вие предпочитате по-съвременна версия на този тип литература.
Крофт долови прокрадналата се нотка от пренебрежително презрение в гласа на този човек. Гладстоун се бе поддал на собствения си снобизъм, осъзна Крофт, макар че не му бе ясно как човек може да бъде сноб по отношение на еротична литература.
— Никой друг не искам при бариерата освен Изабел, Гладстоун.
— Никой друг не би могъл да ви посрещне освен Изабел или аз самия. Ланс и Далас са в ръцете на властите, както съм сигурен, че много добре знаете.
— И вие няма да ги измъкнете под гаранция, така ли?
— Как, двама крадци, които злоупотребиха с моята щедрост? — Тази мисъл явно отвращаваше Гладстоун. — Не знаех, че и двамата са имали полицейски досиета, когато ги наех. Бях много шокиран, когато шерифът ми съобщи това.
— Представям си. Сигурно всички много ви съжаляват. Така че ченгетата не се притесняват за някаква евентуална връзка между вас и тях?
— Властите разбират, че аз съм просто един невинен измамен работодател. Явно Далас и Ланс са ограбили мотела преди няколко вечери. Опитали се да пробутат някакви глупости за това, че аз съм ги бил пратил, но шерифът не им повярвал и за минута дори. Боя се, че собственото им минало работи срещу тях.
— Защо ли това никак не ме изненадва?
— Историйката, която разказали на шерифа, за това как се озовали вързани в онзи мъртъв град обаче, беше много по-интригуваща — замислено продължи Гладстоун. — Заявили, че били тръгнали да преследват крадец из планината и че този човек изчезнал в Дрифтърс Крийк. Като спрели да го търсят, не могли да намерят нищо друго освен призраци. Много малко си спомнят от цялата случка. Аз, разбира се, информирах шерифа, че Ланс и Далас отново са действали единствено на своя глава. Намекнах обаче, че може да има намесен и трети човек и че най-вероятно става дума за разчистване на сметки между крадци. Това би могло да обясни как двамата мои служители са се озовали с уличаващи ги доказателства у себе си.
— Значи шерифът в момента търси трети крадец?
— Успокой се, Фалконър, не мисля, че се е разтърсил бог знае колко активно. Той реши, че този човек трябва да е напуснал района, след като е зарязал двете си приятелчета. Шерифът е доволен, защото си мисли, че злосторникът вече не е на неговата територия.
— Значи всичко е приключено.
— Обичам нещата да са приключени, господин Фалконър.
— Аз също — рече Крофт. — Гледайте Изабел да се яви до онази бариера призори. — Затвори телефона, преди Гладстоун да успее да отговори.
Мърси седеше на леглото, очаквайки да чуе подробностите. Ръцете й бяха притеснено сключени на скута й, а очите й — разширени от вълнение.
— Е? — попита веднага тя.
— Всичко е наред, що се отнася до Гладстоун. Мисли, че съм крадец на дребно, който иска да му върне „Долината“ срещу петдесет хиляди.
— Това не може да се нарече дребна сума.
Крофт сви рамене.
— Трябваше да назова достатъчно голяма сума, за да го убедя в сериозните си намерения, но не толкова огромна, че да заподозре, че се досещам колко безценна е книгата за него. Петдесет хиляди не е невероятна сума за човек като Гладстоун.
— Всичко е относително — с въздишка се съгласи Мърси. — Аз бих могла да открия още две книжарници с толкова пари.
— Не всичко е относително. Някои неща са абсолютни стойности.
— Знам. Добре приготвеният чай, честта и отмъщението.
— И любовта.
Тя не отвърна, но напрегнато се взря в очите му.
— И какво сега? Чух те да казваш, че ще се срещнеш с главозамайващата Изи призори. Няма да ти е нужна цяла нощ, за да се върнеш през планините. Пътят е най-много четири часа. Повярвай, броила съм всяка минута снощи. Ако тръгнеш сега, можеш да стигнеш там до осем тази вечер.
— Мислех си да стигна там около девет. Предпочитам да работя при пълна тъмнина.
Мърси дълбоко пое дъх.
— Ти всъщност нямаш намерение да се срещаш с Изабел до онази бариера сутринта, нали? Ще се опиташ да проникнеш в имението тази вечер.