Следобедът бързо гаснеше навън.
Мърси постоя известно време, загледана през прозореца на хотелската стая, като се притесняваше за Крофт и същевременно се ядосваше на собствената си безпомощност. После пак погледна към „Долината“. Полегатите лъчи на следобедното слънце падаха по особен начин върху подвързията и осветяваха всяка пукнатина върху кожата, всяка резка, останала от инструментите на подвързвача.
Повечето книги от времето на „Долината“ излизали от печатницата подвързани само с картон, подлепен с хартия. Купувачът имал грижата да изпрати книгата на умел майстор, който да я подвърже с кожа. Колекционерите много се радваха, когато попаднеха на книги в оригиналните им картонени подвързии, но за още по-добра находка се смяташе да попаднеш на книга, чиято кожена подвързия е направена веднага след издаването. „Долината“ беше точно такава. Тъй като е била отпечатана за частно ползване, и то в изключително ограничен тираж, възможно бе самият издател да я е подвързал, преди да я продаде.
Мърси опипа с пръсти страничната корица на книгата, оглеждайки я внимателно под ярката светлина на следобедното слънце. Беше леко разхлабена. Вероятно книгата е била изпускана на пода в някакъв момент от твърде живописното си минало. От вътрешната страна на корицата също имаше лека грапавина, като че ли кожата е била скъсана или разрязана, но носле внимателно поправена. Малкият белег представляваше само една тънка линия, която се забелязваше единствено при много ярка светлина. Напоследък се бе научила да се доверява и на шестото си чувство, а сега то й подсказа, че този белег не е от най-обикновено одраскване.
Мърси застина на мястото си известно време, преценявайки как да постъпи. Можеше да реши, че въображението й се е развихрило неимоверно много, и да забрави за тези фантазии. Или можеше да отпори кожата на въпросното място, рискувайки да намали стойността на книгата, след като повреди нарочно и без това твърде износената подвързия.
Тя се сети за Крофт, който вече бе на път за дома на Гладстоун, и си припомни увереността му, че „Долината“ е от решаваща важност за противника му. Имаше нещо в тази книга, което можеше да оправдае извършването на едно-две убийства.
Мърси не се поколеба и минута повече. Отиде до куфара и изрови тоалетната си чантичка. В нея нямаше много неща — само четка и паста за зъби, гребен и четка за коса, няколко различни козметични средства, които тя обикновено забравяше да ползва, както и малко несесерче с миниатюрни макари. От него извади една малка ножичка.
Доста самообладание й бе нужно, за да вкара върха на ножичката в почти незабележимата драскотина в кожата. Книгата, която разпаряше в момента, бе на двеста години и струваше ужасно много пари. Човек не можеше с леко сърце да се нахвърли върху такава вещ, по-скоро с разтреперани пръсти и натежало от съмнения сърце. Резката по подвързията можеше изобщо да не е нов белег. Навярно бе стара драскотина, дори можеше да бъде грешка на подвързвача.
Остана доста шокирана, когато кожата започна послушно да се разделя под съвсем лекия натиск на острието на ножичката, разкривайки, че поправката на подвързията е била извършена с лепило, и то относително скоро. Който и да е бил човекът, опитал се да залепи кожата към страничната лента на корицата, той се бе справил добре, но далеч не великолепно със задачата си.
Или може би просто е имал намерение отново да отлепи кожата от корицата в някакъв бъдещ момент, помисли си Мърси.
След дълги минути мъчителен труд ивицата се отдели напълно и Мърси видя тясно отворче между страничната корица на книгата и подвързията. Тя остави ножичката и разтвори още малко процепа, за да види на светлината какво има вътре.
Между кожата на подвързията и картона имаше парче хартия.
Мърси бе доста нервна още когато за първи път разряза ценната подвързия, но докато измъкваше тази хартийка, буквално се тресеше от вълнение.
Беше парче от най-обикновен лист за писма, изрязан и сгънат във формата на пощенски плик.
Когато Мърси обърна обратно този самоделно изработен плик и го разтърси, на масата падна парче от микрофилмова лента. Тя се вторачи невярващо в него. Не й бе нужно бог знае какво въображение, за да проумее какво правеше „Долината на тайните съкровища“ толкова ценна за Еразмъс Гладстоун. Каквото и да съдържаше този микрофилм, то вероятно датираше от времето, когато Гладстоун е бил известен с името Еган Грейвз, и бе толкова важно за него, че бе рискувал да разкрие новата си самоличност, за да го получи обратно.