Телефонът иззвъня пронизително точно в момента, в който Мърси взе микрофилма, за да го разгледа срещу светлината. Тя направо подскочи от изненада и го изпусна пак на масата. Едва не се препъна в стола, когато се пресегна за телефона.
— Ало?
— Мърси? Дори е. Добре ли си? Звучиш малко странно.
— Добре съм. — Мърси си пое въздух. Цялата тази бъркотия застрашително излизаше от контрол. Крофт щеше да побеснее, ако тя се обадеше на властите, но имаше моменти, когато даже Крофт се нуждаеше от нечия помощ. Подозираше, че това е един от тези моменти. Нищо лошо нямаше да стане, ако поговореше с уравновесен човек като Дори.
— Дори, радвам се, че се обади. Искам да поговоря с теб за нещо, което се случи. Имам нужда от малко помощ.
— Окей, но първо имам едно съобщение за теб — спокойно отвърна Дори. — Господин Глад се обади пак.
Мърси се вкопчи в слушалката.
— Кога?
— Само преди няколко минути. Затова и ти звъня. Помоли ме да ти предам едно съобщение.
— О, по дяволите.
— Какво? — Дори звучеше притеснена.
— Няма значение. По-добре ми кажи съобщението. — Нещо се е объркало по ужасен, ужасен начин. Усещаше го в стомаха си.
— Изчакай секунда да си вземе бележките. Той много държеше да предам всичко дума по дума. Как върви сделката с него между другото? Толкова приятен звучи по телефона. Никога не съм си мислила, че ще имаш смелостта да се пазариш с първия си наистина голям клиент.
— Напоследък ми дойде вдъхновение. Какво е съобщението, Дори?
— Спокойно, ето, намерих го. Каза да ти предам, че имало малка промяна в плана. Господин Фалконър пристигнал по-рано и двамата се споразумели за условията. Трябва да му се обадиш у тях колкото може по-скоро.
Мърси изстина. Побиха я хладни тръпки, които й напомниха за преживяното предишната нощ в Дрифтърс Крийк. Тя седеше и с невиждащ поглед се взираше в гаснещата светлина на слънцето. След още два часа щеше да бъде тъмно.
— Да му се обадя у тях, така ли? — попита тя.
— Точно така. Искаш ли телефона?
— Не — отвърна Мърси, — имам го. Благодаря ти, Дори.
— Мърси, сигурна ли си, че всичко е наред?
Всъщност нищо не беше наред.
— Сигурна съм. Още веднъж благодаря, Дори. Ще се чуем пак.
— Надявам се скоро да приключиш с тази сделка. Както е тръгнало, няма да ти остане време за почивка. Цялото пътуване ще премине в уреждане на делови въпроси.
— Май така изглежда. Дочуване, Дори.
— Всичко добро и приятно прекарване. — След това жизнерадостно сбогуване Дори затвори телефона.
Мърси постави слушалката обратно на мястото й и я изгледа така, сякаш бе някакво опасно влечуго. После хвърли поглед към парчето микрофилм.
Господин Фалконър бил пристигнал и двамата с господин Глад се разбрали за условията.
Това не беше за вярване.
Освен ако не се взимаше предвид хеликоптерът.
Възможно беше чисто и просто Гладстоун и Изабел да са пресрещнали Крофт в някакъв участък от пътя, водещ към имението. Без съмнение малкият хеликоптер можеше да маневрира лесно. Един опитен пилот би успял да го приземи на някой прав участък от планинския път.
Изабел бе добър пилот. Крофт сам бе казал това, а той не раздаваше лесно похвали.
Изненадващото приземяване с хеликоптера и появата на въоръжения Гладстоун може да са провалили внимателно изработения план на Крофт и сега той сигурно е техен затворник. Гладстоун навярно го държеше като заложник за микрофилма.
Всичко това звучеше ужасяващо логично.
Нямаше смисъл да отлага неизбежното. Мърси вдигна отново слушалката и внимателно набра телефонния номер на Гладстоун. Изабел отговори от другата страна на линията още след първото позвъняване. Ниският й дрезгав глас звучеше доста доволно, но и малко напрегнато.
— Госпожице Пенингтън? Очаквахме вашето обаждане.
— Искам да говоря с Гладстоун.
— Ще говорите с мен. Аз съм упълномощена да се занимая с това от името на Еразмъс. Да разбирам ли, че сте получили нашето съобщение от вашата приятелка Дори?
— Получих го.
— Отлично. Тогава знаете, че господин Фалконър отново стана наш гост.
Мърси отчаяно стисна телефонната слушалка.
— Нека да говоря с него.
— Боя се, че това не е възможно в момента.