Гладстоун се усмихна очарователно.
— Доста неприятно и за вас, и за господин Фалконър, че сте се събудили онази нощ. Ако Далас и Ланс бяха успели да донесат „Долината“, ние можехме да отменим поканата си към вас двамата и да ви отпратим, когато пристигнахте при първата бариера. Но сега… — Той завърши изречението с кратко свиване на раменете, изразяващо съжаление.
Мърси го изгледа втренчено.
— Не ви вярвам. Все още щяхте да се чудите кой е Крофт и защо е с мен.
Изабел се усмихна.
— Не е толкова глупава и наивна, колкото изглежда, Еразмъс. — Обърна се към Мърси. — Съвсем права сте. Господин Фалконър бе неизвестна величина в уравнението и ние не можехме да си позволим да не му обърнем внимание. Вероятно щеше да ни се наложи да му устроим някакъв нещастен случай рано или късно просто за да го елиминираме. Но вие можехте да изкарате по-голям късмет.
— Съмнявам се — сухо отвърна Мърси. Изабел просто се усмихна. — Ще ме заведете ли при Крофт?
— Той скоро ще дойде при вас.
Мърси се остави да я бутнат по посока към тропическата градина в приземието.
— Къде е той?
— Ако имаме късмет, скоро ще разберем — каза й Гладстоун, докато вървеше след двете жени надолу по стълбите.
Мърси спря при стъклената врата и впи бесен поглед в Изабел.
— Къде е той? Казахте, че сте го хванали?
— Ще го хванем, Мърси, използвайки вас за примамка.
На Мърси й прилоша. Крофт направо щеше да е бесен.
По някаква странна причина тава най-много я тревожеше в момента. Тя прогони тази мисъл от главата си и направи един последен опит.
— Защо ви трябва да го вкарвате в капана? Сега вече имате безценната си книга.
Гладстоун кимна.
— Вярно, но аз съм предпазлив човек, Мърси. Не обичам да оставям разни подозрителни улики. А много се страхувам, че вашият господин Фалконър представлява една много опасна улика. Далеч по-сигурно би било да се отървем от него, преди да е успял да направи още някоя беля.
На Мърси й причерня от гняв. Толкова глупаво бе постъпила! Сега бе поставила в опасност и Крофт, и себе си. Посегна към стъклената врата и я отвори със замах, тъй като искаше Изабел да си помисли, че ще се втурне да се скрие в градината.
Изабел реагира инстинктивно, пристъпвайки към Мърси в опит да я сграбчи. Но вместо да избере безсмисленото бягство в градината, Мърси се извъртя и изненадващо се нахвърли върху нея.
— Мътните те взели! — Изабел вдигна пистолета в отчаян опит да се предпази от вихреното движение, но Мърси успя да се блъсне в нея и я събори на земята.
Последва кратко жестоко боричкане на стъпалата. Мърси съсредоточи цялото си внимание върху това да се добере до пистолета. Опита всичко, което си спомняше от краткия курс по самозащита, но то се оказа безполезно.
Еразмъс Гладстоун просто пристъпи напред и я удари в слепоочието с „Долината“.
Мърси не изпадна в безсъзнание, но наистина видя звездички за няколко секунди.
Когато се оправи от това замайващо усещане, вече я бяха набутали в хранилището за редки книги.
Тежката врата се хлопна след нея.
Веднага настанаха ужасяваща тишина и още по-ужасяваща тъмнина.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Крофт стоеше под прикритието на редицата от тополи и наблюдаваше как хеликоптерът се приземява в двора на имението на Гладстоун. Мракът бързо се сгъстяваше, но лампите, инсталирани край високите стени, позволяваха ясно да се види какво става. Безпомощен гняв сви стомаха му, докато гледаше как Мърси бавно излиза от машината и тръгва към входната врата.
Още щом чу зловещото боботене на хеликоптера, който се връщаше към имението, Крофт заподозря, че нещо сериозно се е объркало. Сега знаеше какво точно. Мърси бе пленница на Гладстоун.
От наблюдателния си пост на хълма Крофт видя как Гладстоун се появи на вратата. Само момент по-късно Изабел, Мърси и Гладстоун изчезнаха към вътрешността на къщата.
— По дяволите! — Крофт погледна към пустия двор.
Не беше нужна бог знае каква логика, за да разбере, че Гладстоун е замислил да използва Мърси като примамка. Крофт бе сигурен, че тя е смятала самия него за заложник.
Повярвала на лъжата им, тя безразсъдно се бе втурнала да дойде при него, макар това да означаваше да лети с малък хеликоптер и да се изправи пред дулото на Гладстоун. Крофт поклати глава, мислейки си колко много трябва да го обича Мърси. Очевидно би направила почти всичко за него.