Освен да се подчинява на заповедите му. Наистина като че ли не си падаше да прави каквото й се каже. Когато всичко това свърши, той ще я люби така, че сили да не й останат, а после ще й прочете едно дълго конско на тема как трябва да стои, където й се каже, след като той е наредил така.
И тогава тя, реши Крофт, най-вероятно ще му отвърне, че не е някакво си куче, че не обича някой друг да й казва какво е добро за нея и че човек като Крофт, който има толкова проблеми при собствените си отношения с официалните власти, няма никакво право да я поучава относно това как да се подчинява на заповеди.
Когато приключат с този спор, той просто ще се откаже да се опитва да я променя и ще я отнесе обратно в леглото.
Но първо трябваше да я изведе от имението на Гладстоун, а това никак нямаше да е лесно. Влизането му не би било проблем. Вече беше измислил как да го направи. Добирането до Гладстоун би могло да се окаже по-сложно, но Крофт бе сигурен, че ще се справи. Изабел беше важна пречка, но и с нея можеше да се справи, ако се изпречеше на пътя му.
Проблемът, мислеше си Крофт, е да изведа Мърси оттам, преди да се върне за Гладстоун. Мърси е най-важното нещо. Докато тя е в ръцете на Гладстоун, Крофт също ще бъде в шах. Очевидно Гладстоун се бе досетил за това.
Крофт остана още известно време между дърветата, обмисляйки ситуацията. Смътно усещаше пронизващия хлад на нощния въздух, вятъра, който караше тополовите листа да трептят, и звуците на нощта около себе си. Остави съзнанието си да се слее с природата, приемайки я и приеман от нея. После започна да разсъждава така, както би разсъждавал Гладстоун.
Възможно бе Мърси да е заключена в спалнята горе. Възможно бе също да я държат долу под дулото на пистолет. Но както стояха нещата в момента, Гладстоун и Изабел не знаеха какво могат да очакват от Крофт. Той бе загадката за тях. Би могъл да спази първоначалното си обещание и в такъв случай те нямаше да го видят преди зазоряване.
Но трябваше да бъдат подготвени и за възможността Крофт да се опита да направи нещо неочаквано, а тогава Гладстоун и Изабел биха искали ръцете им да са свободни. Не биха желали да се притесняват и за Мърси, в настоящия момент тя бе просто досадна пречка за тях. Хората като Гладстоун и Изабел често правеха грешката да не приемат сериозно хора като Мърси. Не можеха да прозрат под външния вид. Щяха да я държат жива, докато се доберяха до Крофт, но не биха искали тя да им се пречка дотогава.
Хранилището бе най-добре укрепената част в къщата и би могло да бъде естествен и логичен избор за затворническа килия. Там би било много по-безопасно и по-лесно за похитителите, отколкото да държат Мърси в спалнята на горния етаж под дулото на насочен пистолет в продължение на часове. Освен това инстинктът му подсказваше, че хранилището е нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед — точно както и самият Гладстоун.
Най-сетне Крофт реши, че домакинът вероятно я е набутал в хранилището и е заключил вратата. Мърси не би имала никакъв шанс да разбере как се отваря капанът отвътре.
Крофт прекара отново тази логична последователност от размисли през главата си и се убеди в нея. Хранилището е първото място, където трябва да потърси своята сладка безразсъдна Мърси. Ако не е там, ще претърси цялата къща, докато я открие.
Той остана между тополите още дълго време, изчаквайки тъмнината да покрие абсолютно всичко около него. Светлините, които блестяха от стените на имението, бяха единственото ярко нещо в непрогледната нощна тъмнина и несполучлив опит — поне според Крофт — за борба с нея.
Сега виждаше две еднакви тъмни сенки да се движат из двора. Доберманите бяха пуснати през нощта. Кучетата бяха най-малката тревога на Крофт. Той ги разбираше и те му отговаряха с добро.
Най-лесният път за проникване в двора бе от стената край задната врата на къщата. Трябваше да се пази от електронните камери за наблюдение, но и това нямаше да е проблем.
Следващата стъпка беше да стигне до хеликоптера и до единственото останало друго превозно средство, които стояха отвътре на огражденията. Машините щяха да му отнемат само няколко минути. След това щеше да влезе в къщата.
Крофт пое дълбоко от свежия студен въздух и остави живителната му сила да проникне през всичките му сетива. Тъмнината бе негов приятел и верен другар. Той бе като сянка между сенките. Следваше пътеки, които оставаха невидими за чужди очи, движеше се тъй тихо, че никой друг не можеше да го чуе. Всичко това бе в природата му.
Нощта бе неговата стихия.
В хранилището Мърси водеше безмълвна битка със самата себе си. Отначало си бе помислила, че ще успее да преодолее усещането, че е затворена между тези четири стени, особено след като успя да открие ключа за осветлението. След пълната тъмнина светлината бе истинско облекчение.