— Нека поне проверим дали не съм прав. — Говореше й с нисък, изкусителен глас и напрегнато я наблюдаваше. Крофт вече беше сигурен, че изразът в зелените й очи е нещо повече от обичайното женско любопитство. Явно й се струваше човек, който можеше да се окаже както опасен, така и много очарователен.
Той прие факта, че намира Мърси Пенингтън сексуално интригуваща със същото приземено отношение, с което би приел глада или студа. Ако се наложеше, беше в състояние да не обърне внимание и на трите неща.
В момента имаше прекалено много неизвестни. Трябваше бързо да им намери отговори, а Мърси Пенингтън беше най-краткият път до тях. Това означаваше да използва сексуалното привличане, пламнало между двамата.
— Вечеря — съвсем кратко рече той.
Тя се намръщи, все още стиснала „Долината“.
— Каква вечеря?
Крофт пак се усмихна.
— Бих желал да ви заведа на вечеря. Това е най-малкото, което мога да сторя при подобни обстоятелства.
— Не е нужно.
— За мен ще бъде удоволствие.
— Не трябва ли да се връщате в Орегон?
— Не и тази вечер. Отседнал съм в странноприемницата във вашия град за през нощта.
— Аха.
Даде й няколко секунди, за да осмисли това, а после предпазливо продължи да я убеждава.
— Други планове ли имате?
— Не. Утре е работен ден. Трябва да ставам рано.
Крофт кимна.
— Ще ви доведа у дома рано. Давам дума.
Тя го изгледа със странно любопитство, сякаш се опитваше да открие нещо в израза му. Не за първи път му отправяше този изучаващ поглед. Така стана и през онези няколко мига в книжарницата, когато й каза, че не бива да се страхува от него.
Тогава явно прие думите му за верни. Същият този израз на доверие се появи сега в очите й. Тя му се доверяваше, независимо дали го съзнаваше или не.
Това му харесваше. А и можеше да го използва.
— Щях да вечерям тук тази вечер — най-накрая рече Мърси. — Купих малко макарони от елда. Мислех си да отворя бутилка червено калифорнийско вино, която съм запазила. Петък е в края на краищата.
— Чудесно — сговорчиво кимна Крофт.
— Моля? — Тя запримига стреснато.
— Казах, че звучи чудесно. Обичам макарони от елда, както и червено калифорнийско.
Мърси впери поглед в него, все едно не знаеше дали да се засмее, или гневно да изкрещи.
Крофт се усмихна самодоволно. Мърси се поддаваше на чара му.
Двадесет минути по-късно тя все още не можеше да реши дали да се смее, или да крещи. Изми броколи, взе чашата си с вино и се облегна на барплота, за да отпие. Гостът й, който тя реши, че попада в графата „неканени“, в момента седеше на един от причудливите кухненски столове, изплетени от черна стоманена тел, и елегантно държеше чашата с вино.
Все още не беше съвсем сигурна защо му позволи да остане за вечеря, но от самото начало ситуацията изглеждаше неизбежна.
— От колко време имате тези школи по самозащита? — Тя се насили да му зададе този обикновен въпрос. Вече двадесет минути Мърси правеше всичко възможно да задържи разговора върху леки и неангажиращи теми. Трябваше й време, за да обмисли появата му и да го прецени, а също и да се справи със собствените си неочаквани реакции.
— Първата открих преди близо три години. Втората — година по-късно, а третата — преди шест месеца.
— Къде сте учили?
— Учих, докато пътувах.
— Свързана ли е с много пътувания вашата, хм, професия? — продължи с въпросите тя.
— Не, вече не, само посещавам школите си, за да водя специални курсове и да организирам демонстрации.
— А кой преподава в обикновените групи?
— Приятели. Бивши мои ученици. Те се занимават с ежедневното поддържане на работата в школите.
— И ви дават възможност да си седите на брега в Орегон със скръстени ръце? — попита го с усмивка.
— Може и така да се рече.
— Хубава професия, ако човек успее да се намести в нея — заяви тя с шеговита завист в гласа. — Как да я сравня с моето сиво ежедневие.
Крайчецът на устните му се повдигна в усмивка.
— Казахте, че сте работили като библиотекарка. Кога се захванахте със свой собствен бизнес?
— Преди две години. — Тя остави чашата си и се зае пак с броколите. Не й се щеше разговорът да тръгва в тази посока.
Усетил желанието й да не говори повече на тази тема, Крофт нарочно продължи да я подпитва.
— Какво ви накара да решите да откриете книжарница?
— Съвсем естествено е за един библиотекар да опита да продава продукта, който е давал под наем години наред, нали така? За мен търговията с книги е комерсиалната страна на библиотекарството.
— От Вашингтон ли сте?
Мърси поклати глава. Вече започваше да се притеснява, че той няма да остави нежеланата тема.