Но това чувство не трая дълго. С течение на времето ставаше все по-трудно да не обръща внимание на клаустрофобията си. Започна да крачи из малкото помещение като затворено в клетка животно. Това неспокойно непрекъснато движение като че ли само влошаваше ситуацията, но тя не можеше да спре на едно място.
Известно време разглеждаше заключващия механизъм, но от това нямаше да има никаква полза и тя скоро се отказа. Крофт би могъл да се справи със сложната система на заключване от вътрешната страна на тежката врата, но Мърси бе книжарка по професия, а не ключар.
Гладстоун бе казал, че хранилището не е капан за него, но би било капан за всеки друг човек. По гърба на Мърси пролазиха студени тръпки.
Когато тези тръпки преминаха в едно много по-настойчиво трескаво състояние, Мърси започна да се притеснява дали ще успее да запази мисълта си ясна. В хранилището бе хладно, но не студено. Нищо му няма на въздуха, каза си тя.
Това малко самоуспокоение не й бе от особена полза. Мърси продължаваше да броди из клетката си, а времето напредваше. Веднъж Изабел отключи външната врата и безмълвно й посочи банята на долния етаж. Мърси се опита да отправи няколко саркастични думи, но нейната похитителка не им обърна внимание.
Когато се върнаха в хранилището, Изабел я накара да застане от едната страна, докато Гладстоун пристъпи вътре и бързо свали няколко книги от рафтовете.
— Ще взема само най-прекрасните томове, останалите могат да бъдат набавени — каза той, след което напусна хранилището.
На Мърси не й харесаха тези загадъчни думи, но не каза нищо.
Когато вратата се затвори отново, трескавото треперене на Мърси започна да става все по-често и траеше все по-дълго. След време безпокойството, което я мъчеше, придоби застрашителни размери. Най-лошото от всичко беше, че не знае къде е Крофт и какво става с него. Часовете се точеха. В един момент задряма, но после стреснато се събуди, по-притеснена отпреди.
Какво ли не би дала в момента само за частица от бездънното, извисено спокойствие на Крофт.
Мърси се хвърли в ъгъла, прегърна коленете си и се втренчи в полицата с ценни книги пред себе си. Както бе направила и в хеликоптера, тя се опита да намери точка, върху която да се съсредоточи. Трябваше да се вземе в ръце.
Не може да е чак толкова трудно.
Мина известно време. Мърси не усещаше да я завладява някакво величествено душевно спокойствие, но мозъкът й по някаква непонятна причина започна да се занимава със съвсем различни мисли.
Преследваха я думите на Гладстоун. Хранилището бе капан за другите, но не и за него. А какво бе казал Крофт? Че Грейвз винаги осигурявал маршрут за бягство.
Мърси си пое дълбоко дъх и се изправи на крака. Без изобщо да има и най-малка представа какво точно търси, тя систематично прегледа всички книги по полиците. Внимателно ги свали една по една и ги подреди на купчини по пода.
Реши да започне с онази част от рафтовете, която Гладстоун не бе имал възможност да й покаже при предишното им идване в хранилището.
Няколко пъти слабостта към книгите се събуждаше у нея и тя спираше смаяна. Внимателно разгледа красиво изписаните фрази на една заглавна страница и реши, че държи в ръцете си творба от Тома Аквински. Мърси със страхопочитание се взираше в безценната книга в ръцете си, но здравият й разум й напомни, че тя едва ли би могла особено да й помогне в настоящия момент.
И точно когато внимателно се навеждаше, за да постави книгата до останалите на пода, за момент загуби равновесие и трябваше да се облегне на нещо, за да не падне. Хвана се за металната пръчка, която подпираше полиците, и ужасно се стресна, когато тя поддаде на милиметри.
Мърси веднага я пусна и отстъпи. После се опита пак да бутне подпората. Този път нищо не се случи.
Навярно започваше да халюцинира.
Сериозно се замисли върху тази вероятност, когато вратата на хранилището се отвори без всякакво предупреждение. В следващия миг светлините в малкото помещение угаснаха след щракването на ключа. Мърси се извъртя, едва сподавила ужасен вик, и се видя изправена пред една самотна тъмна сянка.
— Крофт?
— Шшшт — прошепна той съвсем тихо. — Нито звук, Мърси.
Тя веднага се приближи до него, обзета от чувство на облекчение. Имаше хиляди неща, които искаше да му каже, но тя се подчини на нареждането му и замълча.
Той я хвана за ръката и се обърна, за да я изведе от хранилището.
Бяха направили само по три крачки, когато светлините отново блеснаха. Изабел стоеше на прага към градината и пистолетът в ръката й бе насочен не към Крофт, а към Мърси.