— Да не сте си помислили, че ще разчитам само на електрониката? Никакъв шанс. Особено когато си имам работа с човек като вас, господин Фалконър. Очаквах ви. Не мърдайте, или ще убия вашата сладка госпожица Пенингтън.
Това предупреждение дойде твърде късно. Крофт вече мърдаше. Стана така светкавично, че Мърси даже нямаше време да помисли. Изведнъж усети, че някой я завърта във въздуха и я бута обратно в хранилището. Крофт се хвърли след кея и затръшна вратата зад себе си.
Тежката стоманена врата се затвори с щракване точно в момента, в който отвън долетя звукът от пистолетен изстрел. Крофт намери ключа към осветлението и се наведе бързо над вътрешния заключващ механизъм.
— Изабел ще трябва да се научи, ако иска да успее в тази професия, че първо трябва да стреля, а после да говори.
— Какво нравиш? — попита Мърси.
— Заключвам нас отвътре, а Изабел отвън. — Натисна стоманената пръчка и тъй като тя не поддаде, опита по-силно. Металният болт тежко се придвижи до заключено положение.
— Много ми е неприятно да го спомена, но тук сме в капан. — Мърси разтриваше рамото си. Бе го ударила в един от рафтовете, когато Крофт я бе хвърлил обратно в хранилището. Реши, че сега не е времето да се оплакна по този въпрос. — Крофт, не биваше да поемаш риска да ме спасяваш. Сега и двамата сме затворени в това проклето хранилище.
Той се обърна с лице към нея. Погледът му бе замъглен и загадъчен.
— Ти добре ли си?
Тя потръпна, като чу равнодушния му глас. Не можеше да го понася, когато заговореше с този далечен, непроницаем тон.
— Добре съм. Съжалявам, Крофт.
— Какво се случи? — Никакви обвинения, никакъв гняв, само любопитство, като че ли е непознат, който просто пита как е попаднала тук.
После Мърси осъзна, че в момента Крофт е на служба. Беше глупаво и опасно да очаква някакви емоции от негова страна при това развитие на нещата.
— Получих съобщение от Гладстоун и Изабел чрез Дори — бързо обясни Мърси, — че си заловен и ще бъдеш държан затворен, докато не донеса книгата. Като пълна глупачка, аз приех заплахата им за чиста монета и се втурнах насам.
— Как са разбрали, че книгата е още у теб?
Мърси се намръщи.
— Не знам. Не бяха се добрали до теб, така че не бе възможно да са знаели… Сигурно пак аз съм виновна. Когато Изабел ми каза, че са те прибрали, аз просто заключих, че знаят за книгата. Така че аз, хм, предложих да я разменя за теб.
— Искали са да те докарат тук, за да се доберат до мен.
— Да, разбрах го сама, но вече беше късно.
— После са правили сметка да убият и двама ни. Пожарът от последния път е научил Гладстоун да не оставя подозрителни свидетели.
— Това е едно от нещата, които харесвам у теб, Крофт: не спестяваш истината и в най-тежки моменти.
— Няма смисъл човек да го прави.
— Сигурно е така. — Тя го погледна и много й се прииска да се хвърли в обятията му, но усети, че не е подходящият момент. — И сега какво?
— Ще чакаме. Ще бъде много лесно да отворим хранилището, но не можем да рискуваме, докато не сме сигурни, че Изабел се е уморила да седи отпред със своя „Смит енд Уесън“.
— Е, ако просто ще седим тук и ще си приказваме, има едно нещо, което искам да ти покажа. — Мърси сложи ръка на подпората на рафта, която се бе помръднала по-рано. Каза си, че трябва да звучи също така хладнокръвно и професионално по този въпрос като него. — Не знам дали е важно, но е доста необичайно и ако не свърши работа, имам още нещо да ти казвам. Нещо за „Долината“. Никога не би се досетил…
— Господин Фалконър. Вие се възползвате от моето гостоприемство за последен път. — Ясният глас на Еразмъс Гладстоун прокънтя от малката тонколона на тавана.
Мърси и Крофт едновременно погледнаха нагоре към малката решетка. Тя понечи да каже нещо, но Крофт я накара да замълчи, като бързо сложи ръка пред устата й. Когато питащите й очи срещнаха неговите над ръба на дланта му, той безмълвно поклати глава. Тя кимна, че е разбрала, и Крофт свали ръката си.
— Знам, че ме чувате, Фалконър. Сигурно си мислите, че поне временно сте в безопасност от пистолета на Изабел. Но ние никога не сме имали намерение да ви убием с куршум. Даже и местният шериф може да се почувства задължен да направи пълно разследване, ако вие и госпожица Пенингтън бъдете намерени мъртви от огнестрелни рани в моето хранилище. Огънят е много по-чист, не смятате ли? Аз имам известен опит с огъня.
Очите на Мърси се разшириха, когато се обърна към Крофт. Той я стрелна с поглед, а после отговори на Гладстоун.