— Колко живота обрекохте на пълно забвение, за да натрупате тази тлъста сума, Гладстоун? — Крофт леко промени положението на пръстите си върху металната подпора и я бутна още по-силно.
— Човек работи с каквото има подръка — отвърна Гладстоун. — Най-хубавото в цялата история е, че винаги има толкова много суров материал за човек, който разбира, че повечето хора на този свят всъщност предпочитат някой друг да им казва какво да правят. Искат някой друг да взема всичките решения. Копнеят да се чувстват подчинени и имат нужда от фигурата на водач. Толкова малко хора наистина обичат да мислят със собствените си глави, Фалконър, не сте ли забелязвали досега?
— Забелязвал съм. — Подпората започна да се плъзга настрана.
— Предложете на такива хора нова религия, култ, някакво чувство, че са по-особени, по-извисени от останалото човечество, и те хукват след вас, молейки ви да им дадете напътствие.
Без да отделя поглед от Крофт, Мърси попита:
— Вашата частна колония трябваше да бъде източник на робски труд за вас, така ли, Гладстоун? Винаги съм си мислила, че художниците са доста независими. Какво ви накара да сметнете, че можете да ги манипулирате?
— Вие сте много по-проницателна, отколкото бих предположил за вас, госпожице Пенингтън. Напълно сте права. Моята колония от художници трябваше да бъде началото на много полезна силова база. Миналия път направих грешката да допусна последователите си прекалено близо до себе си. В крайна сметка това се оказа слабост на стратегията. То именно даде възможност макар на един-единствен мъж да нахлуе в моето убежище — той използва големия брой хора около мене като камуфлаж. Този път нарочно направих всичко възможно моите наивни помагачи, както обичам да ги наричам, да бъдат на разстояние. Те изобщо не подозираха за истинското си предназначение. И представа нямаха колко са ми полезни всъщност. Смятаха, че просто пренасят бои и багажи до най-различни точки из страната и света. А що се отнася до това как съм ги контролирал… Вярно, художниците може и да са независими, но и те си имат своите слабости, също както всички останали хора. Вие ги видяхте и говорихте с някои от тях онази вечер. Те ме смятат за своя светец покровител. Аз финансирам техните творчески усилия и преди всичко ги карам да се чувстват талантливи, уникални, малцината избрани, които са в най-първата редица в света на изкуството.
— А вие какво получавахте в замяна? — попита Крофт, докато избутваше металната подпора на няколко сантиметра встрани. Иззад библиотечния шкаф се чу леко прищракване. Той хвърли бърз поглед към Мърси, която беше клекнала до него.
— Бях развил една много интересна програма, Фалконър. Програма, която сега ще трябва да бъде временно прекратена заради вашата намеса. Благодарение на предвидливостта ми обаче, този път тя скоро ще започне да действа някъде другаде. Свързана е с изпращането на моите протежета навсякъде по света в търсене на артистично вдъхновение. Естествено на тях ужасно им харесваха пътуванията. Наистина имаха огромно творческо влияние върху тях. И от време на време се отклоняваха за малко от маршрута си, за да се видят с мои познайници, меценати като мен. Подобни отбивания от пътя бяха услуги към мен. Често си разменяхме картини с тези хора, които също се интересуват от изкуство.
— Какво всъщност пренасяха за вас тези странстващи художници, Гладстоун? — Крофт свали ръка от металната подпора и твърдо поклати глава към Мърси, която нетърпеливо бе започнала да я бута. Снижи гласа си до шепот и каза: — Не още. Ако отворим този авариен люк сега, Гладстоун може да получи сигнал, че е нарушена сигурността. Изчакай.
Мърси едва сподави стенанието си, но се подчини.
— Какво си мислите, че са правили моите приятели, художниците? — Гладстоун звучеше така, сякаш съвсем искрено се забавляваше. — Опитайте да познаете, Фалконър.
— Вашите връзки из Карибските острови бяха все около наркотиците. Там сте най-голям специалист. Може да сте си променили лицето, името и типа книги, които събирате, но няма причина човек да мисли, че сте променили и деловите си навици. Вие бяхте главна фигура в търговията с кокаин на Карибите. Това ли е все още професионалната ви сфера?
— Явно ме познавате много добре, Фалконър. Къде научихте толкова много за мен?
— Много време прекарах да ви изучавам преди три години.
— Поласкан съм. Значи наистина сте били вие на острова онази нощ.
— Аз бях. — Крофт се облегна на стената на хранилището и скръсти ръце пред гърдите си, готов да прояви търпение. — Значи наркотици и този път, Грейвз?