— Да, Фалконър. Наркотици. Нищо толкова долнопробно или комерсиално като хероин или кокаин обаче. Тези сфери вече бяха монополизирани от други, а и щеше да ми бъде трудно да навляза обратно в тях, без да разкрия предишната си самоличност. Не, този път си разработих моя ниша в един много по-прогресивен пазар на наркотиците.
— Новите наркотици. Широко отворена територия за нови предприемачи. Онова, което изпробвахте върху мен миналата вечер, да не беше някой от новите ви продукти?
— Интересно нещо, нали? Трябва да се дообработи, но почти е готово. Трябва да стане много популярно между тези, които искат да се напият, без да им се налага да страдат от махмурлук на другия ден. Когато го използвахме върху вас, искахме да се напиете толкова, че да загубите съзнание, след като паднете в басейна.
— Така че смъртта да прилича на нещастен случай.
— Точно така. Най-прекрасното нещо в тези така наречени „маркови“ наркотици, както ги назоваха медиите, е, че са създадени изцяло в лабораторни условия. На човек не му трябва земя, за да отглежда суровината, или пък огромни армии от селяни за събиране на реколтата. Те са създадени от лаборанти, които работят с най-последната дума на техниката. Освен това са безкрайно разнообразни. Молекулярната структура на някои от тях просто се променя и — хоп, получава се цял нов продукт. Тази гъвкавост прави почти невъзможно властите да проследят откъде идва наркотикът. В момента, в който разпознаят един вид, той изчезва от пазара и друг заема неговото място. Даже не могат да пишат и законите толкова бързо, че да обявяват новите продукти за незаконни.
Мърси се размърда неспокойно; щеше й се Гладстоун да приключи с тържествуващото си самохвалство. Започна пак да крачи насам-натам из хранилището, докато не забеляза Крофт да я гледа с леко неодобрение.
— Чух някои от моите последователи да казват, че били видели призрак по време на пожара онази нощ — отново върна темата изведнъж Гладстоун. — Няколко от тях изпаднали в паника. Мнозина хукнали в пламъците в идиотски опит да ме спасят или да умрат с мен. Ама че глупаци! Повечето са били вече толкова здраво надрусани или изпаднали в истерия, че не са знаели въобще какво правят. Но ги чух да крещят нещо за някаква фигура, която ту се явявала, ту изчезвала в мрака. Казаха, че сте им правили знаци да отидат при вас.
— Някои от тях наистина дойдоха при мен — каза Крофт.
— Какво направихте с тях?
— Изпратих ги по домовете им.
— Колко щедро и благородно! Добре ли ви платиха за работата през онази нощ, Фалконър? Просто от любопитство питам. Чудя се какви ли пари трябва да получава човек с вашата необичайна професия. Тъкмо ми хрумна, че ще ми трябва нов шеф по сигурността след тази вечер. Госпожица Аскейниъс не се оказа от голяма полза. Трябваше да се сетя навреме, че не бива да разчитам на една красива жена, но отначало останах впечатлен от най-различните й дарования. Доста умения бе усвоила, опитвайки се да докаже, че не е просто едно хубаво личице. Но боя се, че в крайна сметка тя си е единствено това: хубаво лице. Сега ще трябва да й търся заместници.
— Повярвайте ми, Гладстоун, не бихте могли да си позволите лукса да ме наемете.
— Боях се, че ще реагирате точно така. Е, беше просто една идея. Последни един-два въпроса, господин Фалконър, а после наистина ще трябва да тръгвам. Как ме намерихте този път?
Крофт не отговори.
Мърси си спомни за микрофилма, който бе изпратила адресиран до себе си, и започна да му обяснява шепнешком, но Гладстоун отново заговори.
— Чрез книгата, нали? Не са много хората, които биха могли да ме проследят, използвайки само тази проклета книга като следа. Повечето не биха си направили труда да опитат дори, защото биха решили, че съм мъртъв. След три години кой би си помислил, че някой ще забележи появата на тази книга отново на бял свят? И даже ще се притесни кой е купувачът, пожелал да я получи? Бях сигурен, че вече няма страшно, ако я купя. Прекалено сигурен бях, а и толкова много ми трябваше.
— Защо — тихо попита Крофт, — какво има в тази книга, че ви накара да рискувате разкриването на новата си самоличност?
— Ключът към огромна власт, господин Фалконър. Без нея щеше да ми се наложи да похарча много повече пари и да пропилея много повече време, за да достигна до тази власт. А сега ще я получа веднага. Като че ли никога не ми достига властта, която имам. Нямам никакъв проблем да бъда въздържан при яденето, пиенето и сексуалните си нужди. Но когато става дума за власт, като че ли нямам утоляване. Сега, когато имам „Долината“ отново, ще опитам да задоволя тази своя жажда.