— Как се спаси „Долината“ от пламъците онази нощ, Грейвз?
— Повярвайте ми, много време съм разсъждавал по същия въпрос. Определено нямах време да я взема от библиотеката. Прекалено зает бях да спасявам собствената си кожа. Предполагам, че един от последователите ми в крайна сметка не е бил тъй наивно очарован от мен, както съм си мислил. Трябва да е бил някой от приближените ми, някой, който е подозирал важността на точно тази книга.
Но след като вече я е взел, очевидно не е могъл да разбере каква е нейната тайна и в крайна сметка тя е била продадена. После се е оказала в някакъв сандък, пълен с евтини книги. Вероятно е била продадена за една стотна от стойността си. И тогава госпожица Пенингтън я е намерила и обявила за продан в каталога. Интересна шега на съдбата, нали, Фалконър?
— Няма шеги на съдбата, има само затворени кръгове.
— Вие сте интересен човек, Фалконър. Как ми се ще да бяхме прекарали повече време в обсъждане на уникалната ви лична философия. Но не разполагам с това ценно време. Като че ли разговорът ни доста се проточи. Трябва да тръгвам. Дано вие двамата си прекарате добре в хранилището. Така краят ще настъпи малко по-бавно. Климатичната инсталация ще филтрира малко от дима известно време, преди да спре да функционира. Но ако загубите търпение и искате да приключите с всичко много по-бързо, моля, заповядайте и по всяко време отворете вратата на хранилището, за да излезете.
— И веднага вие или Изабел ще ни пуснете по малко олово в мозъка? — попита Крофт.
Гладстоун се засмя с онзи плътен, омайващ смях, който винаги запленяваше околните.
— Казах ви, Фалконър, никакви куршуми. Не, аз ще използвам метода, който така умело демонстрирахте преди три години. Да видим дали ще ви хареса да попаднете в центъра на огнена буря. Вълнението е рядко срещано, повярвайте ми. Човек като вас, който очевидно е направил професионална кариера от това винаги да ходи по ръба на опасностите, може да сметне за твърде интересен подобен край на своята кариера.
— Ще запалите къщата просто за да се отървете от нас? — попита Крофт. — Малко крайно ми изглежда.
— Не съвсем. Не и като си помислите какви биха били последствията. Миналия път вие работехте за някой друг, Фалконър. Иначе нямахте никаква причина да тръгнете да ме търсите. Вие всъщност сте един наемник. Нямам друг избор освен да сметна, че и този път работите за някого. За правителството най-вероятно. Това без съмнение е поредната възложена ви операция. Като се отърва от вас, няма да се отърва от този, който ви е изпратил, който и да е той. Трябва да бъда подготвен за възможно най-лошото. Така и съм направил. Трябва да унищожа всичко този път, за да мога да уверя шефа ви, че следите още веднъж водят до задънена улица. Докато чакахме пристигането ви тази вечер, двамата с Изабел опаковахме някои от най-ценните ми вещи. А аз още разполагам с банковата си сметка в Швейцария, разбира се. Лабораториите ми по цял свят все още работят и когато се свържа с тях под нова самоличност, те ще са станали истински концерн. Този път бях подготвен за катастрофата, Фалконър. Научих се на това от вас.
Последва тишина. Крофт напрегнато се вторачи в тон-колоната, сякаш щеше да успее да разбере дали Гладстоун още е там. Чу се шум от движение и някакво драскане иззад решетката. Последва глухо тупване. След това пак настана тишина.
— Мисля, че тръгна — каза Крофт и се отдели от стената.
— Какво искаше да каже с това за огнената буря? — Мърси спря да крачи из помещението и отиде до движещия се рафт.
— Сигурно има някаква система, която може да разруши цялата къща до основи. Този път ще се постарае да не остави абсолютно никакви улики след себе си.
— Какво беше това ужасно тупване, което чухме преди малко? — притеснено попита Мърси.
Заглушена експлозия пред вратата на хранилището прекъсна всякакви по-нататъшни въпроси. Мърси се завъртя рязко, втренчила поглед в здраво затворената врата. Секунди по-късно се чу втора, по-слаба експлозия. Последва тишина.
— Крофт, нека проверим дали тези полици наистина водят към някакъв изход. Веднага. Моля те!
Той кимна и отново сложи ръка върху рафта.
Мърси пак хвърли поглед към вратата на хранилището.
— Крофт?
— Да? — Сега той работеше бързо.
— Току-що разбрах какво може да е било това тупване.
— Боях се, че ще стане така — измърмори Крофт.
— Беше Изабел, нали?
— Кажи си, че Грейвз просто е проявил лоши маниери — посъветва я Крофт.
— Трябва да видим дали тя е отвън — настоя Мърси.
— Да не си полудяла? Отвън се чуват такива неща, все едно е започнала Третата световна.