— Той се измъква — рече Мърси. — Не може да го направи. Не можем да го оставим да избяга сега. Не и след всичко, което преживяхме заради него.
— За никъде не е тръгнал — тихо рече Крофт.
Изабел се повдигна на лакът и се взря надолу към имението.
— Ето защо преди няколко месеца толкова настояваше да му дам уроци по летене. По причини на безопасност, така каза. Трябваше да се досетя, че е имал предвид единствено собствената си безопасност.
— Типичен магнат в наркотичната индустрия — отбеляза Крофт. — Професионално изкривяване: за него всичко и всички са заменими.
— Той има няколко живота, като котките — гневно прошепна Изабел. — Веднъж ми каза, че винаги оцелявал. И сигурно е прав.
— Не и този път — тихо рече Крофт и погледна към Мърси. — Стой тук с Изабел.
Тя го изгледа притеснено.
— Къде отиваш? — Още в момента, в който зададе въпроса, Крофт видя в очите й, че вече е разбрала отговора. — Не, Крофт, чакай. Той ще бъде въоръжен. Не можеш да го спреш сам. Ще го намериш пак. Няма как да се скрие от теб.
Той докосна изпоцапаната й буза.
— Няма да отиде никъде. Този път ще довърша всичко. Разбираш ли?
Тя затвори очи. Когато пак ги отвори, погледът й бе ясен, както винаги.
— Да.
— Обичам те, Мърси.
— Обичам те. Пази се.
— Ще се пазя. — Той се обърна и бързо тръгна надолу по склона.
Хеликоптерът тъкмо започваше да се издига над земята. Гладстоун не беше видял все още Крофт. Беше се съсредоточил върху летенето.
Крофт стигна до оградата на имението и се метна ловко върху каменния дувар точно в момента, в който хеликоптерът се издигна на метър-два от земята, потрепери и после внезапно се приземи на площадката.
Навярно Гладстоун е погледнал към индикатора за горивото и е разбрал, че няма почти нищо останало в резервоара, доволно си помисли Крофт. Вече трябва да е разбрал, че първият му маршрут за бягство е отрязан.
В този момент Гладстоун погледна през стъклото на кабината и видя Крофт, безгрижно приклекнал върху стената. Отблясъците от пламъците на къщата озариха Фалконър, който се усмихна като тъмен призрак в мълчаливо хищническо очакване.
Шокът и внезапната ярост превърнаха патрицианското лице на Гладстоун в маска на омраза и страх. Крофт леко скочи от стената. После се затича право към ненужния вече хеликоптер.
Гладстоун бясно затърси нещо из кабината, докато перките с вой спряха да се въртят. Намери го и изскочи от хеликоптера, стиснал малък пистолет с двете си ръце. Обвитият с хартия пакет с „Долината“ падна на земята до краката му. Той не му обърна внимание, докато насочваше дулото на пистолета към Крофт.
Но вече бе твърде късно. Крофт беше прекалено близо. Той протегна ръка в едно почти безгрижно движение, което бе толкова бързо; че Гладстоун даже нямаше време да го види. Оръжието излетя някъде в тъмнината.
— Проклето гадно копеле! — изпищя Гладстоун. Инстинктивно пристъпи назад, за да не с в обсега на Крофт. — Стой настрана от мен, кучи сине! Стой настрана, по дяволите! Какво си ти? Някакъв призрак? Трябваше вече да си мъртъв!
Подскачащите пламъци от пожара се отразяваха в очите на Крофт, докато той пристъпваше към жертвата си. Нищо не продумваше, просто се приближаваше към Гладстоун с бавни, непоколебими крачки, които за известно време направо парализираха жертвата му. Очевидно бе, че не се е разбързал да довърши започнатото. Този път искаше да бъде сигурен.
Мърси съвсем ясно виждаше всичко от мястото си горе на хълма. В момента, в който Гладстоун скочи от хеликоптера с пистолет в ръка, тя инстинктивно тръгна надолу. Но един хриптящ вик от устата на Изабел върна вниманието й обратно към другата жена.
— Не може да свърши така — изкрещя Изабел. — Аз няма да позволя! — В следващия момент тя профуча надолу по хълма, мина край Мърси и се насочи право към портата на имението.
Мърси хукна след нея. Прелетя през портите няколко стъпки зад Изабел и осъзна, че жената се насочва към хеликоптера. Под отблясъците на бушуващия огън Крофт и Гладстоун още продължаваха да играят смъртоносната гонитба на хищник и жертва. И двамата мъже не забелязваха жените.
Изабел стигна до хеликоптера и затършува под седалката. Дишайки учестено, Мърси пристигна до машината точно навреме, за да види Изабел да излиза от кабината с пистолет в ръка. Явно го бе държала скътан под пилотската седалка.
Кракът на Мърси удари някакъв предмет на земята и тя се препъна. Като се изправи, видя пакета с „Долината“. Познаваше тази форма и размера. Освен това си спомни и тежината на книгата. Осъзнавайки единствено, че й трябва оръжие, за да се изправи срещу пистолета на Изабел, Мърси импулсивно се наведе и грабна тежкия пакет.