— Ще го убия! — крещеше Изабел. — И двамата ще ги убия! — Тя не обърна внимание на Мърси и застана в стабилна поза, за да стреля към един от двамата мъже, които бавно се приближаваха към огнената стихия.
В този момент Мърси не можеше да прецени дали Изабел се прицелва в Гладстоун или в Крофт, но не можеше да рискува. Замахна с книгата, която описа висока дъга и достигна въоръжената ръка на Изабел.
Изабел изкрещя и пистолетът падна върху бетонната площадка. Мърси скочи към него.
— Кучка такава! — Изабел държеше ранената си ръка и светлината на огъня ясно озаряваше нейната ярост и болка. — Ще те убия! Ще убия…
Яростен и ужасяващ, ревът на Гладстоун прекъсна тази заплаха и парализира и двете жени за момент. И Мърси, и Изабел се завъртяха точно навреме, за да видят Гладстоун притиснат между огъня и Крофт. Крофт нарочно намаляваше постепенно разстоянието между двамата, давайки на своята жертва дяволски избор за участта, която да го сполети.
Как издържат и двамата на горещината от пламъците, почуди се Мърси. Бяха толкова близо до огъня. Тя здраво стискаше пистолета в ръка, докато наблюдаваше ужасния ритуал, стигнал до окончателната си развръзка.
Гладстоун пищеше някакви неразбираеми фрази, докато Крофт настъпваше все повече към него. Но точно когато Крофт понечи да направи последната си плавна стъпка, която щеше да вкара Гладстоун в обсега на ръката му, жертвата се поддаде на истеричната паника, която очевидно го бе сграбчила окончателно.
— Не! Не, няма да те оставя да го направиш. Няма да те оставя да ми направиш това. Ти и всички останали сте боклуци. Глупави некадърни боклуци. Вие не заслужавате… Винаги има изход. Трябва да има изход…
Гладстоун се обърна и хукна право в пламъците. От покрива падна нещо тежко, някакъв предмет, обхванат от огъня. Той удари Гладстоун точно в момента, в който пресичаше прага на някога прекрасния си дом.
Мърси видя, че Крофт се готви да се втурне напред.
— Крофт, не! Той е мъртъв. Не можеш да го доближиш. Свърши. — Затича се към него, уплашена, че в желанието си да отмъсти и да бъде сигурен в отмъщението, той може да се втурне в пламъците.
Крофт се завъртя рязко при вика на Мърси, като че ли бе дръпнат назад от невидима верига. Остана загледан в нея, докато тя тичаше към него с все сила. Силуетът му се очертаваше от смъртоносните отблясъци и горещата вълна го обливаше мощно. В погледа му пробляснаха копнеж и неизказана нужда.
— Мърси!
— Свърши, Крофт! Свърши. — Хвърли се в обятията му, а той я притисна в свирепа прегръдка.
— Знам — дрезгаво й прошепна. — Знам! — Бързо я отведе настрана от нарастващата горещина.
Заедно стигнаха тичешком до хеликоптера. Мърси се огледа наоколо, удивена.
— Изабел я няма! — извика тя.
— Не е голяма загуба. Давай да се махаме от това имение.
Поведе я през портата и тръгнаха обратно нагоре по хълма. Крофт се загледа за миг в тъмнината, задоволявайки нуждата си да бъде съвсем сигурен този път.
След малко Мърси тихо го попита:
— Какво му стана на хеликоптера?
— Източих резервоарите снощи, преди да вляза в къщата. Джипът също не работи. Не исках да има начини за бягство този път.
Мърси докосна ръката му.
— Свърши ли се вече?
Той знаеше какво го пита.
— Свърши се. Този път ще намерят тялото му в пламъците. Този път ще бъда сигурен. Видях го как пада. Той е мъртъв. — За момент замлъкна, а после тихо каза: — Като че е време.
— Време за какво?
— Да извикаме властите. Нали това искаше да направим през цялото време?
— Най-сетне! С шерифа ли ще започнем?
— Мислех си дали да не е с най-близката пожарна. Край имението има толкова голямо изсечено пространство, че с малко повече късмет този пожар сигурно няма да се разпростре много далеч. Но няма смисъл да рискуваме.
Мърси го погледна с невярващи очи.
— Нямало смисъл да рискуваме? Като че ли е малко късно да мислиш за това, а? Но, от друга страна, това е едно от нещата, които винаги съм уважавала у теб, Крофт: чудесната ти преценка за избиране на точния момент.
Но тя вече посягаше, за да хване ръката му и здраво сплете пръсти с неговите. Крофт усети живителната сила на любовта й да протича през него и я попи с всичките си сетива. Тя му вдъхваше нова сила, успокояваше го. Имам нужда от нея по начин, по който никога не съм имал нужда от друго човешко същество, осъзна самият Крофт. И нямаше нищо страшно в това да има нужда от нея, защото тя винаги щеше да бъде до него…