— От Калифорния.
— Защо не открихте книжарница там, у дома?
— Няколко месеца търсих подходящо място, преди да се спра на това тук. Харесва ми Вашингтон, харесва ми Игнейшъс Кав и си помислих, че книжарницата, която бях замислила да отворя, ще тръгне добре тук. — В момента съсредоточено режеше месестите броколи и ги подреждаше в тенджерата за задушаване.
Настъпи кратка тишина.
— Защо напуснахте Калифорния? — попита той.
Мърси едва се сдържа да не изстене.
— Казах ви. Много време търсих и накрая реших, че тук изгледите за такъв бизнес са добри.
— Според мен трябва да е имало някаква друга причина. Не сте от жените, които лесно биха се преместили.
Тя се извъртя и го погледна, стресната от хладнокръвно направения извод.
— Откъде, по дяволите, ви дойде наум това?
Той отпи от чашата и замислено погледна пламналите й от гняв очи.
— Мъж ли беше причината?
Тя стисна зъби и се почуди как човек би могъл да се отърве от неканен гост, още преди вечерята да е започнала.
— Това — информира го тя — изобщо не е ваша работа, нали така?
— Значи е бил мъж. — Той кимна, доволен от себе си. После пак отпи от виното. — От него ли избягахте?
Грубото му вмешателство в личния й живот вбеси Мърси и тя сложи с трясък капака на съда, в който се задушаваха броколите.
— Не, не бягах от него. Бях сгодена за него. Когато годежът се развали, реших, че трябва да започна на чисто някъде другаде.
— Защо развалихте годежа? Изневери ли ви?
Мърси осъзна, че пръстите й треперят, докато наливаше вода в един чайник за макароните. Съсредоточи цялото си внимание върху тази незначителна задача.
— Не знам. Дори и да ми е изневерявал, не съм знаела. Годежът ни не се развали заради такова нещо.
— На вас ви трябва много важна причина, за да напуснете един мъж.
— Това може би не говори много добре за интелигентността ми.
— Какво стана тогава?
— Винаги ли сте толкова груб?
— Това ми е в природата. Обичам да съм наясно с какво си имам работа.
— Единственото нещо, с което си имате работа тази вечер, е безплатно ядене.
— Как ли пък не. И двамата сме наясно, че няма „безплатен обед“. Винаги има някаква причина зад всичко.
Тя не можа да реши дали той й се присмива или не. Не смееше да се обърне и да разбере отговора.
— Можете да си тръгнете, преди да сте нагазили твърде дълбоко.
— Вече съм нагазил. Но не се притеснявай, готов съм да платя цената. Какво стана в Калифорния, Мърси?
Това вече беше прекалено. Но като го погледна през рамо, откри, че ядът от фамилиарниченето му се изпарява.
Обзета бе от непреодолимо желание да му обясни всичко. С никого не бе говорила за този период от живота си, но сега й се искаше Крофт да разбере какво се бе случило.
— Спомняш ли си какво каза преди малко за това, колко е трудно човек да избира любовниците си, защото никога не може да е сигурен дали избира приятел или враг?
— Спомням си.
— Ами моят годеник се оказа от враговете. Използва ме, за да се опита да измами леля ми и чичо ми, които по една случайност бяха в доста прилично финансово положение благодарение на отлични инвестиции в недвижими имоти в Калифорния, направени преди няколко години. Разбрах какво става тъкмо навреме, развалих годежа и казах на роднините си какво е замислил. Ситуацията беше крайно конфузна. За беда обаче нямах никакъв начин да докажа каквото и да е. Сигурна съм, че когато всичко приключи, Аарон просто е покрил загубите си и е преминал към следващата жертва. Единственото ми удоволствие беше, че съобщих на властите за цялата история. Поне отсега нататък могат да го държат под око. Така, ако се опита да завърти още някоя афера, ще успеят да го заловят.
— Това отмъщение като че ли не ти стига, а?
Тя усещаше погледа му върху себе си, докато включваше котлона под чайника с вода.
— Честно казано, да. Щеше ми се Аарон Сандърс да бъде наказан много, много по-сурово.
— Защото се опита да измами леля ти и чичо ти?
— Не, защото използва мен, за да го стори. — Избърса ръцете си в кухненската кърпа и се опита да овладее емоциите си. Нямаше намерение да позволи на този мъж цяла вечер да й „вади душата с памук“. Сериозна грешка стори, че изобщо го покани на вечеря.
Но като си помисля, аз всъщност не съм го и канила, сърдито си припомни Мърси, Просто бе успял да я омае.
Очите на Крофт срещнаха нейните. Погледът му беше обезкуражаващо сериозен.
— Разбирам как се чувстваш. Но според мен в твоя случай е по-добре, че нещата са приключили точно така. Ако беше предприела следваща стъпка в отмъщението — която сигурно щеше да е свързана с насилие, не би било никак лесно да се предрече как ще завърши всичко. Можеше стихията да отнесе и двама ви.