Чувството й на задоволство се изпари при обзелия я гняв.
— Ама че нахалство от твоя страна. Да ми четеш поучения след всичко, което преживях през последните няколко дни!
— А какво си мислиш, че преживях аз, като те видях да излизаш от хеликоптера? Почти развали всичко.
Мърси прехапа устни и усети някаква внезапна огромна тежест, която подозрително й приличаше на чувство за вина. Тя въздъхна.
— Съжалявам, Крофт. Когато ми казаха, че си техен пленник, не си и помислих даже, че имам някакъв друг избор, освен да направя това, което поискат.
— Знам. Ако бях на твое място, и аз щях да направя същото. — Тези думи на Крофт я изненадаха.
— Не, нямаше да направиш същото — мрачно възрази Мърси. — Ти щеше да измислиш някакъв блестящ начин да проникнеш в къщата и да ме спасиш. Което всъщност и направи.
— Според мен спокойно бихме могли да кажем, че сме си спасили взаимно живота. Дай да приключим с тази тема, Мърси. Виждам, че ако те посмъмря, както заслужаваш, ще трябва да те гледам как се косиш от мъка, а и да слушам цял куп жални, сълзливи извинения.
Мърси се поколеба за момент, подозирайки, че той просто я дразни.
— Готова съм на една сделка с теб — най-сетне каза тя: — Повече никакви жални извинения от моя страна, ако не ми се налага да слушам героичните ти приказки за това как поемаш цялата вина, че си ми позволил изобщо да попадна в опасност. Не мога да издържам повече да те слушам колко много ми дължиш и че винаги си плащаш дълговете. Става ли?
Той я изгледа в мълчание.
— Явно не искаш да се обвързваш с мен с дълг на честта — бавно рече той.
— Нужно ли е да те държа обвързан точно по този начин? — нежно попита тя.
— Не. Истината е, че нищо не можеш да направиш, за да се отървеш от мен.
Мърси го дари е ликуваща усмивка.
— Чудесно! — После сериозно го погледна. — Ще искаш ли да се върнеш към същата работа, с която си се занимавал преди три години?
— Не. Това беше приключило още преди да те срещна. Време беше да го загърбя. Затова и отворих школите по самозащита. Знаех, че трябва да направя нещо друго в живота си. Достатъчно време прекарах, изучавайки тази част от себе си, която откликва на насилието. Исках да опозная и онази част, която намира удоволствие в логиката и философията и в един друг вид сила.
— Изглежда, много добре познаваш себе си.
Той се усмихна.
— Благодарение на теб напоследък научавам доста за себе си.
— Това се отнася и за мен. И аз научих някои неща от теб. — Тя вдигна поглед. — А, ето го и виното, което поръчах. Точно от това имаме нужда.
Крофт наблюдаваше как сервитьорът налива вино в двете чаши. Когато мъжът си тръгна, той взе едната чаша и бавно я завъртя на светлината, изучавайки ясната червена течност. Очите му бяха замислени, прекалено замислени.
Интуицията на Мърси й подсказа какво се върти в главата му в момента.
— Не бива да се притесняваш за това — каза тя.
Погледът му се вдигна, за да срещне нейния.
— Да се притеснявам за какво?
— Че някога ще се напиеш. Ти не си като баща си, Крофт. Не прекали с пиенето онази вечер за тържеството у Гладстоун; упоиха те с наркотици. Съмнявам се дали някога наистина ще се напиеш сериозно, но даже и да го направиш, едно е ясно.
— И какво е то?
Мърси се усмихна и вдигна чашата си.
— Вече знаем, че нямаш лошо пиянство като баща си. Ставаш похотлив и нахален, но не и отвратителен. Даже и когато се бе напил здравата, държеше опасната част от себе си под пълен контрол.
— Понякога внасяш голямо успокоение, Мърси. — Очите му не бяха никак безизразни, когато я погледна над ръба на чашата си. В тях искряха топлина, обич и смях.
— За нас двамата — каза Мърси и вдигна чашата за тост.
— За нас двамата.
— О, между другото — самодоволно започна Мърси, — имам да ти разкажа за един микрофилм, който намерих под подвързията на „Долината“. Направо ще останеш поразен от моята проницателност.
Крофт изстена.
— Точно от това се страхувах.
Беше призори, когато Мърси за първи път се размърда на следващата сутрин. Без да отваря очи, тя заопипва с крак под завивките, за да усети присъствието на Крофт. Леглото до нея бе празно. Може би Крофт бе слязъл долу, за да разходи кучетата. Но когато един любопитен влажен нос се завря в дланта й, тя разбра, че кучетата все още са в стаята.
Мърси най-сетне отвори очи и се изправи бавно, като внимаваше да не вдига ненужен шум. Крофт бе там, където предполагаше, че ще го открие по това време на деня. Седеше по турски до прозореца, зареял поглед към планините в далечината. Беше само по дънки.
Тя се полюбува на силните очертания на стройното му тяло, огряно от утринното слънце. Изобщо не прилича на призрак, развеселено си помисли тя.