— Потребители?
— Изключително високопоставени хора в тази страна, които очевидно са пристрастени към наркотиците. Беше повече от един обикновен списък с имена. Освен това съдържа и най-различни престъпни улики срещу негови бизнес партньори и важни купувачи. Очевидно Гладстоун е придобил цялата тази информация още като Еган Грейвз и е запазил филма едновременно като застрахователна полица и като начин за изнудване. Много от хората, чиито имена са на този филм, са изключително влиятелни и на практика недосегаеми. Но информацията, събрана от Гладстоун, може да направи възможно различните правителствени власти да открият и неутрализират поне някои от тях.
— Гладстоун се е опитвал да построи отново царството си.
Крофт кимна.
— Ако си бе върнал този списък, това щеше веднага да му възвърне положението, което някога е имал.
Мърси приключи с разопаковането на пакета. Когато почти идеално запазеното томче от първото издание на „Книга за управлението на дома“ от госпожа Бийтън се появи оттам, тя се засмя с глас.
— Съвсем подходящ сватбен подарък за булката.
Крофт се намръщи.
— Не е точно в моята сфера на интереси, но ми казаха, че била рядка. Нещо, което би привлякло внимание в един каталог.
— О, определено е така — веднага отвърна Мърси, докато разглеждаше заглавната страница. — Първо издание от 1861-а и още е в оригиналната си платнена подвързия. Освен това е в чудесно състояние. Прекрасен екземпляр. С нетърпение очаквам да благодаря на твоя приятел господин Чандлър.
Крофт се отпусна и щастливо се усмихна.
— Той попита как би могъл да ти благодари и аз го посъветвах да ти намери книга, с която да започнеш отново краткотрайната си кариера като търговец с антикварни издания.
Мърси се засмя.
— Господин Чандлър трябва да има интересни източници.
— Така си е. — Крофт погледна към часовника си. — Готова ли си да се прибираме?
— Да. Ще трябва да се отбием в магазина на път за вкъщи. Искам да купя малко пресни скариди, а и ни трябва още кучешка храна.
Той кимна.
— Звучи чудесно. Но като си помисля, покрай теб всичко звучи чудесно. Да тръгваме.
— Ето, можеш да заключиш. — Мърси внимателно стисна новото си съкровище и му подаде ключовете за книжарницата. После взе чантата си иззад тезгяха, отвори вратата и излезе на тротоара да го изчака. Звънчето весело пропя, когато вратата се затвори зад нея.
Крофт я погледна през стъклото, когато за последен път провери ключалките на задната врата. Още не можеше да приеме напълно факта, че е негова съпруга. Вълна от неземно щастие премина през него; нищо друго не бе го радвало толкова в живота му.
След като провери задната врата, той отвори главния вход и излезе при Мърси.
Звънчето отново не издаде никакъв звук.
Крофт се извърна, намръщен. Трудно скъсваше със старите навици.
— Секунда само, Мърси.
Той отключи, върна се в книжарницата и се усмихна на Мърси през стъклото. После пак отвори вратата и излезе. Този път се постара звънчето силно да проехти.
— Няма какво да ми доказваш — каза му Мърси и се усмихна влюбено. — Никога не съм вярвала, че си призрак. Само си малко неуловим понякога.
Крофт широко й се усмихна и я прегърна през рамо, притегляйки я до себе си. После усмивката му премина в дълбок, омагьосващ смях, който изпълни улицата и сърцето на Мърси.