— Сигурно утре ще тръгнеш рано за Орегон — с пресилено спокойствие изрече тя, докато наливаше бренди в две малки чашки. Бяха се преместили обратно в хола. Стори й се, че нарисуваният леопард на паравана наблюдава своя образ в стаята със самодоволно любопитство.
— Не — отвърна Крофт също така спокойно, но много по-естествено от Мърси. — Нямам такова намерение. Дължа ти една вечеря.
Тя неволно се усмихна.
— Страх те е да не ми останеш длъжник.
— Обичам да довършвам започнатото.
— Това вече го каза.
— Но за мен ще бъде голямо удоволствие да изплатя този дълг. — Усмихна се, остави чашата с бренди и се изправи. Когато тя го погледна, той протегна ръка и я вдигна от дивана.
Мърси не бе подготвена за шока, който я разтърси, когато пръстите му се сключиха над китката й. Още повече я притесни нежността на това докосване. Всяка жена би усетила силата у този мъж, но никога не би се страхувала от него. Докато смаяно си мислеше всичко това, той вече бе пуснал ръката й.
— Крофт?
— На ресторант утре вечер? — Стоеше съвсем близо до нея, но не се опита да я вземе в обятията си.
Естествено тя не искаше. В никакъв случай — не и толкова скоро. Трябваше й време. Колебанието й се изпари, когато се взря в очите на Крофт. Смелата нужда да го опознае още по-добре внезапно обхвана Мърси.
— На ресторант — повтори тя и без много да мисли, добави: — Ще чакам с нетърпение.
— Аз също.
Последва го до вратата. Когато я отвори и я задържа, за да го пропусне, той престъпи прага и после се обърна с лице към нея. Изглеждаше като неотделима част от трепкащите сенки на нощта. Нещо й подсказа, че би било по-безопасно, ако го държи извън прага на дома си. В продължение на една безкрайна минута Крофт мълчаливо я съзерцаваше, след това вдигна ръка.
Пръстите на Мърси стиснаха отчаяно дървената врата. Нещо в нея крещеше, че трябва да отстъпи навътре — там, където той не би могъл да я достигне, но вече бе твърде късно, не можеше дори да помръдне. Пръстите му докоснаха шията й и нежно се приплъзнаха покрай косата. Милувката бе тъй нежна, че Мърси забрави изобщо как до преди секунда й се искаше да избегне тези галещи пръсти. Вместо това я изпълни невероятното желание да обърне лице към дланта му и да я целуне.
Страхуваше се, че той е прочел копнежа в очите й, когато вдигна поглед и видя мъжкото задоволство в златистия взор. Пръстите му пробягаха още веднъж по шията й, докосвайки нежно късите къдрици. Мърси потрепера.
Крофт отдръпна ръката си.
— Цяла вечер ми се искаше да направя точно това. Лека нощ, Мърси.
— Лека нощ, Крофт. — Едва говореше от вълнение. Той се извърна и изчезна в тъмнината, преди още да е успяла да затвори вратата. Тя замислено се облегна на дървената каса и за момент се притесни, че сега той ще трябва да извърви целия път надолу по хълма през нощните улици, за да стигне до колата си. Игнейшъс Кав бе спокойно градче, но все пак…
После тръсна глава и си помисли колко е смешно да се притеснява за Крофт Фалконър. По-добре да се погрижи за себе си.
Крофт изчака съботата да мине с почти обезпокоително нетърпение. Не беше свикнал да се вълнува толкова. Като че ли този път не успяваше, както обикновено, да контролира нетърпението си или да употреби енергията за нещо полезно.
Причината бе, че сега чакаше жената, чакаше Мърси Пенингтън. Чакаше да я разкрие напълно пред себе си. Чакаше да я направи своя.
Призори намери едно изолирано местенце на плажа до хотела и се опита да се отдаде на обичайната си сутрешна медитация. Резултатите в най-добрия случая биха могли да се нарекат половинчати. Кросът по-късно като че ли се получи малко по-добре, но пак не успя да му помогне да се отърве от обзелата го напрегнатост.
Повтаряше си, че трябва да се успокои и да остави нещата сами да се подредят и да стигнат до естествен край. Знаеше какво прави. Крайният резултат бе в неговите ръце. Та нали сам беше видял смайването и копнежа в очите й снощи.
Почуди се за какво ли си мисли тя днес, докато е на работа. Знаеше, че все още се бои от него. Нарочно не се беше постарал да я убеди, че не бива да се страхува. Не можеше да й каже всичко, но изведнъж осъзна, че много му се иска да бъде колкото е възможно по-често с нея.
Крофт си спомни за мъжа, който по такъв ужасен начин бе злоупотребил с доверието на Мърси в Калифорния, и потрепери от неприятното вълнение, докато се връщаше по плажа за закуска в хотела. Мърси не би простила лесно на друг мъж, ако решеше, че и той е използвач и лъжец.