Но аз трябва да гоня основната си цел, припомни си Крофт. Книгата бе ключът към всичко, а в момента бе притежание на Мърси. Освен това тя никак не изглеждаше склонна да се откаже от нея. Нямаше и начин просто да й я отнеме. Веднага щеше да разбере какво се е случило и кой го е извършил. Твърдо не, реши Крофт. Двамата с Мърси бяха осъдени да прекарат известно време заедно, независимо дали на нея й харесваше. Не трябваше да я изпуска от очи, докато не проследеше къде отива книгата и не откриеше отговорите, които търсеше.
Достатъчно честен бе да си признае, че имаше и други причини да не изпуска Мърси от очи.
Огнени отблясъци пламнаха свирепо в спомените на Крофт, докато той вземаше по две стъпала наведнъж, изкачвайки се към хотела. Сега го топлеха лъчите на ранното лятно слънце, но в представите му други пламъци скачаха в среднощното небе и топлият нощен въздух се огласяше от адски писъци.
Крофт още беше в това мрачно настроение, когато седна да закусва в ресторанта на хотела и откри, че ще трябва да се задоволи с чай в пакетче и чаша полуизстинала вода.
Както винаги, когато срещнеше подобна немарливост в някой ресторант, той изобщо не си направи труда да остави бакшиш. Свирепият поглед, с който го изпрати сервитьорката, не остана незабелязан за него, но и не го притесни.
Втората вечер с Крофт започна съвсем гладко, разсъждаваше по-късно Мърси. Цял ден не я остави на мира чувството на напрегнато очакване. То веднага премина в абсолютно щастие, когато той дойде да я вземе с поршето и я откара до един чудесен рибен ресторант недалеч от града.
Тя се отпусна и го загледа как шофира; майсторството му радваше окото. Овладяваше колата с мълчалива, отработена сръчност. Очевидно рефлексите му бяха отлични. Тя реши, че чувството за самоконтрол, излъчвано от него, помагаше на околните в някои моменти.
В други моменти обаче беше истински ужас да си покрай него. Крофт владееше до съвършенство умението да издига непреодолима стена покрай себе си и да се прави, че не чува теми и въпроси, по които не би искал да говори. Мърси се сблъскваше с тази упорита съпротива всеки път, когато се опитваше да подхване разговор, свързан с миналото му. Не след дълго се убеди, че не си струва да проваля хубавата вечер, като му задава нежелани въпроси. Съвсем сериозно се замисли дали някой би могъл по някакъв начин да го принуди да направи нещо, което в момента не иска.
Тя тъкмо с удоволствие си хапваше от сьомгата, когато той я стресна със спокойно изречените думи:
— Мисля да дойда с теб до Колорадо.
— Мислиш си какво!
— Добре ме чу. Мисля да дойда с теб, за да се срещна с Гладстоун.
Направо бе ужасена.
— Но така не може.
— Защо?
— Защото не са те поканили. Поканата на Гладстоун беше само за мен. По телефона останах с впечатлението, че изключително цени усамотения си начин на живот. Сигурна съм, че няма особено да се зарадва да му се натресе още един гост, особено пък някой, който иска да получи книгата, току-що купена от него.
— Не му казвай, че искам книгата. Остави го да си мисли, че съм ти любовник и просто си ме взела със себе си на почивка.
— Виж какво, не си ми любовник, а даже и да беше, нямаше да имам никаква разумна причина да те водя с мен. Става дума за служебно пътуване, поне първите три дни ще бъдат посветени изцяло на делови въпроси. Дори се надявам това да бъде ново начало за кариерата ми. Изобщо не ми се иска да подкопая репутацията си на професионален, благонадежден търговец на антикварни книги. Достойните за уважение бизнесмени, които постигат някакъв успех, по принцип не позволяват личният им живот да се намесва в работата.
— Ти нямаш никаква репутация като търговец на антикварни книги — търпеливо настоя той, — това е първата ти продажба.
— Но така се започва!
— И нямаш нищо против да започнеш тази престижна нова кариера, като продаваш някакво си порнороманче.
Тук Мърси се засегна.
— В случай че не си чувал за това, на професионален език такива книги като „Долината на тайните съкровища“ на Бърли се наричат „любопитни“.
— Любопитни са, и още как. Честно казано, повечето хора проявяват любопитство към такива любопитни книжки още от петгодишна възраст та до дълбока старост. Изобщо не си мисли за това. Даже и да си уважавана от всички търговка на книги, никой не би имал нищо против сама да решиш с кого да пътуваш.
— Защо толкова настояваш да срещнеш Гладстоун?
Той се усмихна предизвикателно.
— По делови причини.
— Искаш тази проклета книга за собствената си колекция.