Той невъзмутимо сви рамене.
— Това да не е някакво престъпление според теб? Аз съм колекционер. Колекционерите са готови да сторят какво ли не, за да постигнат това, което са си наумили. Запомни го добре, Мърси.
— Това заплаха ли е?
— Разбира се, че не, просто един съвет. Аз никога не заплашвам.
— Така ли?
— Точно така. — Изглеждаше изненадан, че тя поставя под съмнение това негово твърдение. — Заплахите са загуба на време. При тях има място за съмнение. Освен това подтикват опонента ти да постави на изпитание душевните и физическите ти сили.
— Виждам, че доста си се позанимавал с този въпрос — кисело отбеляза тя.
— Има и още една причина, заради която искам да дойда до Колорадо с теб.
— Каква е тя?
— Искам да прекараме това време заедно.
Сега вече тя наистина се разтревожи.
— Не съм съвсем сигурна, че ми се иска да ставам част от програмата за попълване на книжната ти колекция. — И пак се нахвърли върху сьомгата си.
— Мърси.
Тя стреснато вдигна глава.
— Да?
— Съвсем честно ти говоря. Искам книгата. Освен това Искам да се срещна с Гладстоун. Но освен всичко друго искам и теб.
— Надяваш се да получиш поне две от трите желания, Така ли?
— Изглеждаш ми притеснена.
— Притеснена съм, по дяволите!
Той замълча за момент, а после кимна, като че ли бе стигнал до някакво свое решение.
— Добре. Засега ще оставим тази тема настрана.
— Означава ли това, че вечерта е приключила? — смело го запита тя.
— Ти как мислиш?
— Когато съм с теб — призна с въздишка Мърси, — никога не съм сигурна какво точно да си мисля.
— Ако това би те успокоило, и аз имам същия проблем, когато съм с теб.
— Не ти вярвам. Винаги си мислиш, че знаеш много добре какво правиш. — Замахна с вилицата към него. — Това е отвратителен навик, Крофт. Може да ти навлече какви ли не неприятности.
— Така ли? — Не изглеждаше притеснен, а по-скоро развеселен.
— Ще постъпиш умно, ако ми повярваш. — Не беше кой знае каква победа, но все пак й стана приятно, че поне успя да каже последната дума по този въпрос.
Крофт я закара обратно у дома чак след полунощ. Изобщо не се и опита да заговори за оставане. Но тъкмо когато тя реши, че ще си тръгне, без да рече нещо повече от едно учтиво „Лека нощ“, той я докосна, както предната вечер. Бялата плетена рокля с гол гръб, която бе облякла, оставяше шията и раменете й разголени и уязвими. Този път пръстите му се задържаха върху кожата й. Мърси неволно потръпна.
Тази милувка й се стори по-интимна от миналата вечер. Направо е абсурдно, помисли си тя. Подобно леко докосване би могло да се определи единствено като дружеско, почти безразлично.
Въпреки това, когато усети лекия трепет, който премина по всичките й сетива, а после погледна в очите на Крофт, изпита объркващото усещане, че наднича в собственото си бъдеще. Като че ли успя да проникне в неговите мисли. Той я желаеше. Мърси бе сигурна в това.
Изобщо не знаеше как да постъпи в момента — дали да се обърне и да побегне, или да се хвърли в обятията му.
Той обаче се извърна и слезе по стълбите, преди тя да реши как точно да се справи с това странно смайващо усещане.
Едва като си легна същата нощ, Мърси се сети, че изобщо не й бе споменал за среща на следващия ден. Неделята бе почивният й ден.
Ще трябва да си приготвя багажа за пътуването до Колорадо, твърдо си рече Мърси.
Доста дълго остана будна в леглото, загледана в тъмния таван. Мислите й се прехвърлиха от Крофт към ценната книга, която временно бе оставила в кухненския шкаф. И мозъкът, и тялото й бяха съвсем будни и се чувстваше нервна. Тази вечер беше свършила по загадъчен начин.
По тялото й преминаваха непознати смущаващи тръпки на любовно вълнение. Мисълта на какво точно се дължи това чувство направо я шокира. По принцип не беше склонна да будува по цели нощи заради милувката на някакъв си мъж!
Обичайните й мисли преди заспиване се въртяха около фактури за продажба на книги, поръчки, счетоводни баланси и данъци. От две години не се беше случвало да лежи в леглото си и в мислите й да има мъж. А и преди две години мислите за тогавашния й годеник съвсем не събуждаха в тялото й такава реакция.
Чаша мляко като че ли би могла да поуспокои превъзбудените й сетива.
Стана от леглото, отиде до кухнята и отвори хладилника. В тъмната стая се разпръсна светлина. Надникна вътре и се сети, че е забравила да купи пакет мляко. Явно млякото отпадна.
Докато затваряше хладилника, потокът от светлина премина по вратата на кухненския шкаф и тя се сети за „Долината“. Мърси си спомни как Крофт държеше книгата в силните си чувствени пръсти и внимателно прелистваше старите страници.