Под влиянието на внезапен импулс Мърси светна лампата и се доближи до шкафа.
„Долината на тайните съкровища“ си беше там, където я бе оставила през деня, невинно прибрана в специалната си кутия. Износената кожена подвързия проблясваше слабо на светлината на кухненската лампа. Този странен патиниран отблясък не бе в резултат само на стареенето. В края на осемнайсети век, както и през целия деветнайсети, „Долината“ несъмнено често е била препрочитана и заради първоначалния си замисъл, който естествено е бил постигането на сексуална възбуда. Такава една употреба обичайно водеше до твърде печални последствия за външния вид на книгите.
Тя я извади от кутията и я отнесе в спалнята си, за да я поразгледа, докато сънят я унесе.
Мърси стана рано на следващата сутрин и едва отворила очи, се понесе съм банята. Какъв разкош беше да се събуди на спокойствие. Шест дни в седмицата трябваше с усилия на волята да скача за секунди от леглото и бързо да претупва сутрешния ритуал: душ, обличане, закуска. На седмия ден значително по-бавно преминаваше през добре познатите процедури.
Докато бавно, с наслада пиеше втората си чаша кафе за деня, тя позволи на мислите си да се върнат към Крофт Фалконър.
Естествено, беше възможно да се е отказал да я увещава да го представи на Еразмъс Гладстоун и да се е върнал в Орегон.
От друга страна, бе казал, че ще дойде с нея в Колорадо, и макар да нямаше ни най-малко намерение да му позволи да я придружи в планинското пътуване, Мърси бе убедена, че не би се отказал толкова лесно.
Беше казал, че желанието му да прекарат това време заедно е не по-малко от желанието му да се срещне с Гладстоун.
Може би я бе излъгал.
До девет часа Мърси вече беше приготвила всичко за пътуването до Колорадо. Тъкмо си мислеше дали да не отскочи набързо до книжарницата си, за да провери дали всичко е наред, преди Дори да поеме нещата, когато погледна през прозореца и видя, че между сградите се е очертал идеален изглед за рисуване.
Заливчето беше пълно с пъстроцветни яхти, които се носеха по блесналите морски вълни. Небето имаше идеален син цвят, а скалите над залива блестяха като изваяни, облени от слънчеви лъчи. Покривите под прозореца й, които се спущаха по хълма към брега, излъчваха приказно сияние. Учителят й по рисуване сигурно много би се зарадвал на такава гледка.
Мърси знаеше, че няма да й се удаде по-добра възможност да „снеме“ подобна картина. Може би ако се захванеше задълбочено с рисуването на този акварел, щеше да отклони мислите си от Крофт Фалконър. Бързо изнесе кутията с боите и статива на малката тераса.
Половин час по-късно, като видя черното порше да спира на паркинга, Мърси отбеляза, че не е била съвсем права. Наистина това беше идеална възможност да нарисува един чудесен акварел с гледката пред себе си, но заниманието й никак не бе помогнало да изличи Крофт от мислите си. Докато с нетърпение го гледаше как излиза от колата, тя си призна, че всъщност го бе чакала.
Той отправи нагоре приковаващия си поглед, докато затваряше вратата на колата.
— Добро утро, Мърси.
— Здравей, Крофт! — Едва се спря да не добави, че се е надявала изобщо да не се появи повече. Направо бе смешно да се вълнува толкова. Съвсем бавно остави четката си за рисуване, изправи се и се облегна на парапета, наблюдавайки го как изкачва стълбите към апартамента й. Представляваше интересна гледка под меката лятна светлина: едно създание на нощта, тръгнало да броди денем. Крофт беше облякъл дънки и тъмна риза е къс ръкав, която разкриваше жилестите му ръце. Дънките бяха тесни и плътно прилепнали по стройните му бедра. Разкопчаната яка на ризата подчертаваше широкия му врат. Гарвановата му коса направо поглъщаше слънчевата светлина.
Като стигна до терасата, той се спря за малко и очите му се стрелнаха към недовършения пейзаж на статива.
— Значи бях прав. Сама си нарисувала картините по стените в хола.
— Вземам уроци. Както се вижда, доста неща имам да науча.
— Така си е — съгласи се той.
Мърси недоволно сбърчи нос.
— Поне можеше да ми кажеш, че съм създала уникална интерпретация на гледката и че имам очевиден талант — измърмори тя.
Крофт я погледна изпитателно, сякаш да разбере дали му говори сериозно, или просто се занася. После явно реши, че е второто.
— Създала си уникална интерпретация на гледката.
— А какво ще кажеш за очевидния талант?
Той се поколеба, а после внимателно рече:
— Ако имаш очевиден талант, то страхувам се, че се е скрил под всичките тези пластове боя.