— Ще ти плати пътя?
Мърси кимна, докато приключваше с пресмятането на стойността на купените книги.
— Каза да пътувам първа класа, но аз естествено няма да го направя. Вече прояви предостатъчна щедрост към мен. Ще пристигна със самолет в Денвър и ще наема кола, за да стигна до дома му в планините. Доколкото разбирам, май е на доста отдалечено място. Покани ме да погостувам в дома му няколко дни. След това ще си направя едно екскурзионно пътуване през Скалистите планини пак до Денвър. И оттам ще се прибера у дома със самолет.
— Хм. Звучи интересно. Млад или стар е?
— Кой?
— Клиентът ти — нетърпеливо каза Кристина. — Млад ли е, или стар?
— Ами… — Мърси се замисли. — Честно да ти кажа, не съм сигурна. Звучи много очарователно по телефона. Има страхотен глас, но не мога със сигурност да преценя на колко години е. Може би на четиридесет, четиридесет и няколко.
— Малко старичък за теб, но не и извън границите на възможното. В днешно време жената трябва да има по-широки виждания по тези въпроси.
Мърси се усмихна.
— На колкото и години да е, определено не е твърде престарял, за да е готов да похарчи цяло състояние за една книга. Още вчера ми изпрати парите по банкова сметка.
Кристина избухна в смях.
— Твърде млада си още, за да оставиш парите да заместят любовната тръпка в живота ти.
— Ами, ами. Човек остарява преждевременно, като се захване със собствен бизнес. Сумата, която той плати за „Долината на тайните съкровища“, ще стигне за наема на този магазин за няколко месеца напред. Освен това намекна, че е склонен да прибави някоя и друга книга от личната си колекция като част от цената. Бих могла да ги обявя в каталога, както направих с тази книга. Всъщност ще мога сериозно да се захвана с търговия на антикварни книги, с букинизъм. Букинистите са аристократите в бизнеса с книги втора ръка.
— Вече го виждам. — Кристина присви очи, като че ли се взираше в някакъв знак в далечината. — Мърси Пенингтън, търговец на редки книги.
— Хубаво звучи, нали? — весело отбеляза Мърси. — Първи издания, лични тиражи, красиви подвързии от осемнайсети век, оригинални литографски илюстрации. Направо говорим за съвсем друга класа!
— Това значи ли, че ще трябва да си търся някъде другаде моите любовни романи и криминалета?
Мърси се засмя.
— Още дълго време не трябва да се притесняваш за това. Много пари и време са нужни, за да навлезе човек сериозно в бизнеса с редките книги. Даже и продажбата на тази книга да мине като по ноти, още дълго ще ми се налага да продавам евтините книжлета с меки корици. Търговията с редки книги ще бъде като странично занимание. За много хора от нашия занаят тя това си и остава.
— Е, тогава късмет. И приятно пътуване до Колорадо. Дори ли ще се грижи за книжарницата, докато те няма?
Мърси кимна.
— Според мен тя с нетърпение очаква да се оправя сама с магазина в продължение на цяла седмица. Никога не е оставала без мен повече от няколко часа. — Всъщност дори това беше меко казано. Дори Джефърс направо умираше от радост при мисълта, че сама ще се справя с работата във „Втори шанс“. С нетърпение очакваше този момент, след като вече няколко месеца бе работила тук на половин ден.
— Точно затова ти трябва тази ваканция. Грижиш се за това място като за първородно чедо. Прекалено си всеотдайна. Трябва да се махнеш оттук за малко. — Кристина взе пълната с книги торба от щанда и тръгна да излиза. — Пожелавам ти страхотно прекарване. И да внимаваш, като караш. Пътищата в Скалистите планини не били като нашите тук.
— Ще внимавам.
— И хубаво да го поогледаш този твой клиент. Помогни си сама, за да ти помогне и Господ. Опитай се да не виждаш в негово лице единствено трамплин, който ще те изстреля във висините на търговията с редки книги. Човек никога не знае. Може пък да се окаже някой привлекателен отшелник, който само чака да се появи подходящата жена и да го изведе от горите тилилейски.
— Съмнявам се да е така. Защо толкова много ти се ще да ме видиш омъжена, Кристина? Не си ли чела изследванията, според които неомъжените жени са по-щастливи от омъжените?
Кристина дяволито се усмихна.
— Ние, омъжените нещастнички, направо не можем да понасяме да ви гледаме вас, неомъжените, така щастливи, процъфтяващи и независими. Това проваля имиджа на брачната институция. Освен това нещастните хора хич не обичат да са сами. Всичко хубаво, Мърси. Ще се видим, като се върнеш.