Мърси му хвърли рязък поглед, но той не й обърна никакво внимание. В момента разглеждаше залесените улици на този преуспяващ град. Повечето от бутиците и магазините вече бяха затворени, фасадите на магазините бяха издържани в елегантен, изкуствено „провинциален“ изглед, стоките във витрините бяха дискретно подредени и много скъпи. Малкото коли, които още бяха паркирани край бордюрите, бяха все от класата на БМВ, „Волво“ и „Мерцедес“. Хората по тротоарите бяха небрежно елегантни в полоблузите си с малки животинки, избродирани по тях, в марковите си шорти и спортни обувки все от известни фирми. Изглеждаха сити и здрави.
— Като че ли не се запознахме както му е редът — заяви Мърси.
— Казвам се Крофт Фалконър.
— Откъде сте, господин Фалконър?
— Наричай ме Крофт или Фалконър, ако така предпочиташ, но това „господин“ просто го пропускай. От Орегон съм.
— Разбирам. Значи излиза, че не сте били чак толкова много път, за да вземете „Долината“, нали така? Орегон е само на три-четири часа път с кола оттук.
— Не всички разстояния могат да се измерват с километри.
Тъй като не знаеше как точно да отвърне на този коментар, Мърси реши да смени темата на разговор. Осъзна, че вече не се страхува, но определено беше започнало да й омръзва от него. Той не попадаше нито в една категория мъже, която би могла да разпознае и класифицира. Този факт бе едновременно обезпокоителен и интригуващ.
— Ами колата ви? Сигурен ли сте, че искате да я оставите тук на улицата?
— Тук е доста безопасно място, ако не я оставиш за дълго време, нали така? Игнейшъс Кав не ми прилича на едно от онези места, където бандитите започват да разглобяват колата ти на главната улица пет минути след залез-слънце.
— Е, да, така е, но…
— Не се притеснявайте за колата, Мърси.
— Нямам и намерение — троснато му отвърна тя. — В края на краищата е ваша, а не моя.
Мърси го отведе две преки по-нататък, покрай малкото площадче и фонтана на края на улицата, а после зави наляво, отдалечавайки се от изгледа с малкото заливче, и се заизкачва по едно възвишение към апартамента си. Докато стигнаха края на доста стръмната улица, тя вече се беше позадъхала, както обикновено. Прибирането до дома си беше истинско физическо упражнение. Като спряха пред нейната кооперация, тя изведнъж разбра, че дишането на Крофт изобщо не се е променило. Това я раздразни. Този мъж все трябва да има някаква слабост, помисли си Мърси.
— В каква област са интересите ви, Крофт? — попита тя, докато търсеше ключовете си из чантата.
Той я изгледа въпросително.
— В каква област са интересите ми ли?
— Колекцията ви с книги имам предвид — нетърпеливо му рече и се заизкачва по стълбите, водещи към апартамента й на втория етаж. — Дошли сте чак дотук, за да видите „Долината“, значи трябва да сте колекционер. От какво главно се интересувате?
Той за първи път се усмихна. Не беше бог знае каква усмивка, просто леко движение в краищата на стиснатите му устни.
— Искате да кажете, че ви се ще да разберете защо се опитвам да получа „Долината на тайните съкровища“? — Леко развеселен я попита той.
Мърси леко се изкашля, за да прочисти гърлото си, и отвори входната врата.
— Ами тя е образец от един доста необичаен жанр.
— Еротика, да си го кажем ясно и точно — безочливо отвърна той. — Една от най-добрите книги, които изобщо са създавани в тази област.
— Да. — Мърси не беше съвсем сигурна какво друго да каже. Тя се насили да зададе логичния въпрос: — Това ли колекционирате? Еротика?
— Не, Мърси. Интересите ми са насочени в друга област.
— В коя област? — Вече прекрачила прага, тя се обърна да го погледне, осъзнавайки, че старото безпокойство се завръща. Бързо се опита да анализира собствените си реакции и стигна до извода, че макар физически да не се страхуваше от него, просто не можеше да се отърве от опасната тръпка на чувственост, която той събуждаше у нея.
— Ами би могло да се каже, че областта, в която главно са съсредоточени моите интереси, е философията на насилието.
Той мина през вратата и я затвори зад себе си, преди Мърси да успее да асимилира значението на тези думи. Тя отстъпи назад и уплашено му направи място. Очите й се бяха разширили от уплаха.
— На насилието?
— Нещо като специалист по този въпрос съм.
ВТОРА ГЛАВА
Крофт заключи, че е приела добре новините. Остана доволен, че не е от онези, дето биха се разпищели и изпаднали в истерия. Разбира се, можеше да е малко по-деликатен в изказването си. Но още беше ядосан за това как се беше опитала да заключи магазина под носа му преди минути, тъй че не можа да устои на изкушението да я шокира малко.